Решение № 2984 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12075/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 34442 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 4646/2025 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед № ЧР-СП-338/9.4.2025 г. на настоящия касатор, /погрешно посочено в решението като издадена от „изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Пътна инфраструктура“/, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл във вр. с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. Иваничков, на длъжността „директор“ на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“. Касаторът поддържа, че съдебният акт е неправилен. Твърди, че била налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради което правилно било прекратено служебното правоотношение с ответника в настоящото производство. Развива съображения във връзка с изложеното в заповедта некачествено изпълнение на задълженията от страна Д. Иваничков. Освен това органът бил упражнил притежаването от него потестативно право в условията на оперативна самостоятелност да прецени кои служители да бъдат освободени и които да запази в екипа си. Моли решението да бъде отменено, а жалбата да бъде отхвърлена. В режим на евентуалност моли след отмяна на решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от Административен съд София град. Ответникът Д. Иваничков оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноските, сторени в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Д. Иваничков е заемал по служебно правоотношение по смисъла на ЗДСл длъжността „директор“ на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ в Агенция „Пътна инфраструктура“. С отменената от АССГ заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение. Правилно е прието, че независимо, че формално отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В заповедта са изложени обстоятелства, че обективната невъзможност се изразява в: в липса на качества да изпълнява заеманата длъжност; че чрез действията си/бездействията си служителят е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи; че неглижира обществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията; че по предварителни данни от одитен доклад не е осъществен ефективен контрол на територията на ОПУ Плевен и не са предприети необходимите действия по установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП по републиканските пътища, вследствие на което е възникнал трагичен инцидент и е причинен смъртен случай; Тези обстоятелства могат да бъдат съобразени при атестирането на служителя, но не разкриват факти, сочещи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт и при тази колизия оспорената заповед е издадена без мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. В случая материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са осъществени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, който текст визира хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква съгласно константната съдебна практика /както правилно е отбелязано и в оспореното решение/, да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради нова фактическа обстановка, независеща от волята на двете страни в правоотношението. Изложените в заповедта съображения, подробно цитирани по-горе, не сочат такива факти, а са предпоставка /ако са налице/ за евентуално дирене на дисциплинарна отговорност заради допуснати нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл и/или слаба оценка при атестиране. Както бе посочено обстоятелствата, на които се позовава органът по назначението не корелират с посоченото в административния акт правно основание. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разходи за адвокатска защита в касационното производство в размер 511,29 евро /1 000.00 лв. по договор за правна помощ и съдействие/. За прецизност следва да се отбележи, че съдът от първа инстанция правилно е конституирал страните с Определение 19246/5.6.2025г. /л.454/ и в частност ответника в производството пред АССГ - председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Тази страна е призовавана за проведените съдебни заседания, същата е представлявана по силата на пълномощното находящо се на л. 470. Неправилно в мотивите на оспореното решение обаче е посочен като ответник „изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Пътна инфраструктура“, както и в диспозитива – че обжалваната заповед е издадена от „изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Пътна инфраструктура“. Допусната неточност не опорочава постановения съдебен акт и следва да бъде отстранена по реда на чл. 175 АПК от състава на Административен съд – София град, постановил оспореното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,