Определение № 37 от 02.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 26/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Еолика България“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 11798 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 3753/2019 г. на Софийски апелативен съд и допълнително решение № 12021 от 25.09.2020 г. по същото дело, с които, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-14 състав решение № 3978 от 03.06.2019 г. по гр. д. № 12316/2017 г., изцяло са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 360 438.10 лв., представляваща получена при начална липса на основание такса за произведена в периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. вятърна и слънчева енергия по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ); иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1906.12 лв. – законна мораторна лихва върху първата сума за периода от 09.09.2017 г. до 27.09.2017 г., както и съединените с тях при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми, с които ответникът неоснователно се е обогатил. Настоящият състав, като взе предвид, че поставеният за разглеждане от ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2022 г. въпрос за правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума, представляваща платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, е от значение и за конкретното дело, с оглед идентичността на правния спор, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по същото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение