Определение № 39 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2013 г.

Производството е по чл. 64 ал.2 ГПК. Образувано е по искане за възстановяване на срока за обжалване, инкорпорирано в частна жалба вх.№ 9815/25.10.2013 г. от адв.Д. Н. Г., срещу определение № 624/11.10.2013 г., постановено по настоящото дело. Ответникът по искането -Висш адвокатски съвет,представляван от председателя Р. Н., не изразява становище. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. установи по делото следното: С определение № 624/11.10.2013 г. по настоящото дело е върната като просрочена частна жалба вх.№ 6339/01.07.2013 г. ,подадена от молителя, срещу определение № 73/04.06.2013 г. по гр.д.№1440/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. Срещу определението за връщане е подадена частна жалба вх.№ 9815/ 25.10.2013 г., в която е инкорпорирано искане за възстановяване срока за обжалване. С определение № 604/09.12.2013 г. по ч.гр.д.№7258/2013 г. на ВКС І г.о. същото е оставено в сила и делото е изпратено на настоящия състав за разглеждане на искането за възстановяване на срока. Молбата е подадена в срока по чл.64 ал.3 ГПК, поради което е допустима, но не е основателна. В частна жалба вх.№ 9815/25.10.2013 г. молителят твърди, че съобщението за постановеното определение не му е връчено на 20.06.2013 г., тъй като в периода 08.06.-20.06.2013 г. е ползвал годишен отпуск и е бил извън територията на страната. В кантората си бил на 21.06.2013 г. и тогава го получил. Счита, че се касае за грешка в отразяване датата на получаване.Представя удостоверение изх.№116/04.06.2013 г.,издадено от оперативен счетоводител при АК-Х.,от което е видно,че ще ползва годишен отпуск от 05.06.2013 г. до 20.06.2013 г., както и протокол за проведено на 18.06.2013 г. с.з. по нохд № 489/2013 г. на Хасковския районен съд, от който е видно,че по делото е било представено същото удостоверение и е направено искане за отлагането му, което е уважено. Според разпоредбата на чл. 64 ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Доводите на молителя не могат да бъдат отнесени към тази хипотеза.Производството по възстановяване на срок няма за цел да отстрани порочно извършено процесуално действие. Твърдението в тази насока освен това не може да се приеме за доказано, тъй като представените доказателства установяват факта на ползване на отпуск, но не и факта на връчване на съобщението на невярно отразена дата. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната не е в състояние да преодолее във времето на течащия срок. Такова обстоятелство може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което страната не е в състояние да извърши процесуалното действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му. В случая, според твърденията на молителя, още на следващия ден, след този отбелязан като такъв, в който съобщението е било връчено, той е бил в кантората и очевидно е бил в състояние да подаде частната жалба в срок. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,