Решение № 741 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 143/2010 г.

Решение № 741 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 143/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. З. Х. от гр. Видин, чрез процесуалния представител - адвокат М. против въззивно решение № 179 от 19.11.2009 г. по в. гр. д. № 438 по описа за 2009 г. на Видински окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 248 по описа за 2009 г. на Районен съд Видин и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на К. З. Х. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване "Хроничен бронхит и хроничен ринофарингит" за усилена храна в размер на 559.70 лв. и за лекарствени средства в размер на 1 022.67 лв. за периода 1.08.2008 г. - 1.03.2009 г., за присъждане на мораторни лихви върху тези суми до 16.02.2009 г. и законната лихва върху главниците, считано от 16.02.2009 г. до окончателното изплащане. В останалата част, в която исковете са били отхвърлени до първоначално претендираните суми първоинстанционния акт-като необжалван е влязъл в сила. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Касаторът претендира направените по делото разноски. С определение № 390 от 20.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения въпрос за подлежащите на обезщетяване имуществени вреди по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ и за допустимите съгласно ал. 3 от същата норма-приспадания от размера на определеното като дължимо обезщетение. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпила е писмена защита от касатора. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Първо по поставеният въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Задължението на работодателя за обезвреда - съгласно чл. 200 от КТ - възниква независимо от това дали той, или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането. За основателността на иска е достатъчно - наличието на трудово правоотношение, през времетраенето на което да е придобито професионално заболяване, надлежно установено по съответния ред и причинени във връзка със същото вреди на работника. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/. От определените като дължими от работодателя вреди не са допустими приспадания. В случая - независимо, че е приел за установено по делото, че ищецът страда от професионално заболяване, което е хронично и изисква постоянно поддържащо медикаментозно лечение, което вещо лице е остойностило за процесния период на 1 022.67 лв., както и спазване на точно определен хранителен режим, за което необходимите средства са определени на 559.70 лв., въззивния съд е отхвърлил предявения иск за присъждане на претърпени имуществени вреди с мотива, че дължимата сума за лекарства и храна, възлизаща на 1 582.37 лв. /1 022.67 лв. + 559.70 лв./ следва да се приспадне от получаваната от ищеца социална пенсия за инвалидност, която за процесния период е в размер на 1 685.41 лв. Така постановения въззивен акт е неправилен. При положение, че е безспорно установено, че в резултат на дългогодишната работа в ответното дружество/от 1974 г. до 2008 г. /- ищецът е получил професионално заболяване/ "Хроничен бронхит и хроничен ринофарингит"/, установено по надлежния ред с протокол ДК № 4 от 9.07.1998 г., препотвърдено с ЕР на Т. № 0121 от 25.01.2008 г./с което му е призната 50% нетрудоспособност, поради професионално заболяване със срок за инвалидност до 1.01.10 г./, изискващо подържащо медикаментозно лечение и специален хранителен режим, паричната стойност, за които за процесния период от 1.08.2008 г. до 1.03.2009 г. е определена със заключения на приети по делото експертизи-предявения иск за присъждане на имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен. Както вече беше посочено задължението на работодателя е за пълна обезвреда. От неговото задължение - не може да се приспадано друг вид задължение, което се дължи от друг орган, на друго основание, каквато е пенсията от Държавното обществено осигуряване. Нормата, на която се е позовал въззивния съд - чл. 200, ал. 3 от КТ - има друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена вреда /каквато в случая не се претендира/ - изразяваща се в разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/, която се дължи от работодателя - се изразява най-често в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия. Постановеният въззивен акт като неправилен следва да бъде отменен, а въпросът решен по същество с уважаване на предявените искове, съгласно установения с експертизите размер. С оглед направеното искане, изхода от делото и на основание чл. 78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат общо на 1 430 лв. /480 лв. за първата инстанция, 450 лв. - за въззивната и 500 за касационната/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение