Определение № 313 от 14.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2016 г.

Образувано е по частна жалба на М. Х. М. срещу определение № 234 /14.09.2016 г. по гр.д. № 3141 / 2016 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане поради просрочие молбата на М. Х. М. за отмяна на решение № 244 /30.09.2014 г. по гр.д. № 51 /2012 г. на Районен съд Севлиево на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Насрещните страни не са дали отговор на частната жалба. За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че соченото като ново обстоятелство постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 18.11.2014 г. (по преписка образувана по искане на М. М.) е връчено на М. М. на 03.02 .2015 г., а молбата за отмяна е подадена на 03.11 .2015 г., видно от отбелязване върху постановлението, следователно преклузивният тримесечен срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК в който молителят е имал право да подаде молба за отмяна не е спазен. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: М. М. не оспорва констатациите на съда за датата, на която се е снабдил с доказателството за новото обстоятелство (03.02.2015 г.) и за датата на подаването на молбата за отмяна (03.02.2015 г.). Верността на констатациите се установява от отбелязванията върху молбата за отмяна и приложеното към нея доказателство. При тази констатация (следваща констатацията, че съдебното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила и че неговата отмяна може да се иска на посоченото основание - чл.303,ал.1,т.1 ГПК) и съгласно правилото на чл.305,ал.1,т.1 вр. чл.60,ал.3 ГПК следва да се приеме, че тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна на посоченото основание е започнал да тече на 03.02.2015 г. и е изтекъл през месец май 2015 г., а молбата за отмяна е подадена месеци след изтичането на срока – на 03.11.2015 г. Следователно тя е просрочена и съставът на ВКС, който съгласно чл.307,ал.1 ГПК е бил длъжен да се произнесе по допустимостта и, е упражнил правомощията си законосъобразно. Доводите на частния жалбоподател, които се отнасят до правилността на решението, чиято отмяна се иска и до основателността на молбата за отмяна, са неотносими към законосъобразността на обжалваното определение, поради което настоящият състав на съда не следва да ги разглежда. От изложеното дотук следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав