Определение № 958 от 26.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 131/2024 г.

ВАСТрето отделение26.01.2024 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4269/19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 4685/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6293/24.07.2023 г., постановено по адм. дело № 4685/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Булиън“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 51, ет. 4, ст. 407, чрез адвокат В. Илиева, против определение № 4269/19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 4685/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Констативен протокол № 0000010217/20.04.2023 г., съставен от служители на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД /„ВиК“ ЕООД/, гр. Пловдив, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщането на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Р. Христова, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. По делото е подадена и още една жалба от „Булиън“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 51, ет. 4, ст. 407, чрез адв. В. Илиева, против определение № 6293/24.07.2023 г., постановено по адм. дело № 4685/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което дружеството е осъдено да заплати на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, разноски по делото в размер на 100 лева. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. По тази частна жалба не е постъпвал отговор от ответната страна „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е било образувано по жалба на „Булиън“ АД против Констативен протокол № 0000010217/20.04.2023 г., съставен от служители на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, в който е посочено, че проверката се извършва след подаден сигнал от ПСОВ Първомай, чрез съдействието на РПУ Първомай, като при извършването на проверката в Птицекланица в гр. Първомай, в присъствието на представител на „Булиън“ АД, са взети проби от отпадни води и е извършен отчет на измервателните уреди. Посочено е, че проверката е по спазване на разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи /Наредбата/ и че „следват действия съгласно действащата нормативна уредба“. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК, АССГ е оставил без разглеждане жалбата на „Булиън“ АД против Констативен протокол № 0000010217/20.04.2023 г., съставен от служители на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив. За да постанови този резултат, съдът приел, че констативният протокол няма белезите на индивидуален административен акт, а само отразява констатации от извършена проверка. Посочил е, че с констативният протокол не се създават задължения за дружеството и не се засягат негови права, още повече, че посочването в документа, че „следват действия съгласно действащата нормативна уредба“ показва, че се поставя началото на процедура, но не и краен акт. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му. При установените фактически обстоятелства по делото, съдът правилно е приел, че оспореният Констативен протокол № 0000010217/20.04.2023 г., съставен от служители на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Реално по същността си констативният протокол е част от процедурата по евентуално издаване на индивидуален административен акт, който акт би подлежал на обжалване. Така оспореният Констативен протокол № 0000010217/20.04.2023 г., съставен от служители на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, не представлява властническо волеизявление, с което по отношение на „Булиън“ АД, или друго лице, да се създават права или задължения. Поради това, че обжалваният Констативен протокол № 0000010217/20.04.2023 г., съставен от служители на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, приет в изпълнение на правомощия като орган на изпълнителната власт, то подадената против него жалба от „Булиън“ АД се явява недопустима, поради и което на основание чл. 159, т. 1 от АПК правилно административният съд я е оставил без разглеждане и производството по делото е прекратено. Правилно е и определението, с което в полза на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив са присъдени разноски в размер на 100 лева. С разпореждане на зам. председателя на АССГ от 02.05.2023 г. е разпоредено изпращането на препис от жалбата на „Булиън“ АД на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив за окомплектоване, поради което на 18.05.2023 г. в деловодството на АССГ е постъпило становище от „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, с което е изразено становище за недопустимост на жалбата и е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно Закона за правната помощ. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че отговорността за разноските по административното дело е законово определена в чл. 143 АПК, като съгласно ал. 3 на посочената норма когато съдът прекрати производството ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От страна на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив са претендирани разноски в размер на 240 лева, но правилно съдът е намерил за основателно възражението за прекомерност, сторено от „Булиън“ АД, поради и което обосновано в полза на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Поради изложеното следва, че определението, с което в полза на „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив са присъдени разноски в размер на 100 лева е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

8