Определение № 60081 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2593/2020 г.

Образувано е по частна жалба на С. В. С. срещу определение № 260137 /10.07. 2020 г. по гр. д. № 1094 /2019 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.248 ГПК е изменено решение № 544 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 1094 /2019 г. на Варненски окръжен съд в частта му за разноските, в частта, с която е осъдена И. С. И. да заплати на адв. И. К. от ВАК (процесуален представител на С. В. С.) сумата 1 645 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.78,ал.3 вр. чл.38 ЗА и вместо това въззивният съд не е присъдил тези разноски (искането за разноски е отхвърлено). Жалбоподателят твърди, че уговорката по чл.38 ЗА е отразена в представения пред първата инстанция договор за процесуално представителство (л.367), в който изрично е посочено, че се отнася за всички съдебни инстанции. Насрещната страна И. С. И. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. По основателността на частната жалба: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по делото липсва договор за правна защита и съдействие, или други писмени доказателства, установяващи, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА, поради което не може да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза. Настоящият състав установи, че процесуалният представител на С. В. С. е поискал присъждането на разноски на основание чл.38 ЗА, но не е представил списък за разноски и доказателства за наличието на уговорката. Но твърдението му за представения в първоинстанционното производство договор за процесуално представителство (на л.367), в който се съдържат уговорки, че важи за всички съдебни инстанции и за оказване на безплатна адвокатска процесуална помощ и съдействие, е основателно. Поради което и настоящата съдебна инстанция намира, че с обжалваното определение въззивният съд неоснователно е изменил въззивното решение в частта за разноските, като е отхвърлил изцяло искането. Следвало е да отхвърли искането за изменението в една част и да го уважи в друга. Настоящата инстанция намира, че с оглед обжалваемия интерес пред въззивната инстанция искането на процесуалния представител на С. В. С. за присъждане на разноски е било основателно за целия размер 1 645 лева, присъден с въззивното решение, който е малко по-нисък от минималния размер за процесуална защита по съединените за съвместно разглеждане искове по чл.109 ЗС, чл.31,ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД, който определен съгласно чл.7,ал.2,т.2 и т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1748.24 лева. В съответствие с приетото в т. 9 от ТР № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС при липсата на представен във въззивното производство списък на разноски, настоящата инстанция намира за недопустимо искането на частния жалбоподател С. С. за увеличаване на размера на присъдените разноски 1 645 лева за въззивното производство. Поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което искането на И. С. И. за изменение на въззивното решение в частта, с която въззивният съд е уважил искането на процесуалния представител на С. С. за присъждане на разноски в размер на 1 645 лева, да бъде оставено без уважение. Страните не претендират разноски в това производство, а и с оглед изхода на производството ответната страна няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът