Решение № 8503 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 1083 от 12.08.2025 г., постановено по адм. дело № 102/2025 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, кореспондиращи с отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска решението да се отмени и да се постанови ново по същество на спора. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски. Ответниците Ловно рибарско дружество/ЛРД/- „Сокол“; Ловно дружество /ЛД/- „Съдиево“; ЛД „Карагеоргиево“ и ЛД „Пирне“, чрез процесуален представител адв. Йорданов оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1083 от 12.08.2025 г., постановено по адм. дело № 102/2025 г. по описа на АССО по жалба на сочените по- горе сдружения е отменен отказ на министъра на земеделието и храните да измени границите на ловностопански район „Съдиево“,“Пирне“ и „Карагеоргиево“, обективиран в писмо изх. № 70-22/23.01.2025 г. и са присъдени разноски. За да постанови обжалваното решение, АССО е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно чл. 7, ал. 6 и ал. 7 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и в установената писмена форма, но при съществено нарушения на административнопроизводствените правила –в оспореният административен акт не фигурира правно основание, годно да изпълни представената от закона цел. Административния орган не е посочил национална правна норма от вътрешното законодателство като основание за отказ от промяна на границите на ловностопанския район. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил, че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни като изцяло се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съгласно чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се правят от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Според чл. 3а от ППЗЛОД предложения за изменение на границите на ловностопанските райони по чл. 7, ал. 5, т. 1 от ЗЛОД се инициират от една или повече ловни дружини в състава на сдружението по чл. 30 от ЗЛОД. Предложенията се внасят за разглеждане в управителния съвет на ловното сдружение, придружени с протокол от общото събрание на ловната дружина, съдържащ решение за изменение на границите на района, взето с обикновено мнозинство от членовете на дружината. Решението на управителния съвет на ловното сдружение по чл. 30 от ЗЛОД за изменение на границите на ловностопанския район на сдружението се представя в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство за изготвяне на предложение по чл. 3, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ППЗЛОД границите на ловностопанските райони се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на ИАГ, изготвено въз основа на мотивирано писмено предложение от директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство. От събраните по делото доказателства, включително представените с административна преписка, е видно, че оспореният административен акт е издаден от министъра на земеделието и храните без да е налице изготвено до него предложение от изпълнителния директор на ИАГ. Предложение не е формирано с писмо -ИАГ- 11503-15.05.2023г.,издадено от изп.директор на ИАГ. Същото е с адресат -вносителят на предложението ТП- „ДГС-Айтос“, с което последният е уведомен, че не са налице основания за промяна в границите на ловностопанските райони. Както сам сочи административния орган в оспореният акт- писмо ИАГ- 11503 -15.05.2023 г. на изп.директор на ИАГ с влязло в сила съдебно решение е прогласен за нищожен. Следователно, отказа на административния орган е издаден в нарушение на процедурата, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Споделят се и изводите на първоинстанционния съд за липса на правно основание- в акта не е посочен приложима правна норма, факт препятстващ проверката за материална законосъобразност на издаденият акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение