Определение № 7 от 03.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11939/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Запрянов от гр.Димитровград, чрез процесуален представител адв. Б.Бойчев, против определение № 9760 от 09.11.2023 г., постановено по адм. дело №10575/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане исковата му молба /жалба/, с правно основание чл.256, ал.2 от АПК против бездействието на Националното бюро за правна помощ да внесе предложение в Министерски съвет за приемане на Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/, по чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да бъде отменено оспореното определение и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Национално бюро за правна помощ /НБПП/, чрез председателя си, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба и счита оспореното определение за правилно. Иска същото да бъде оставено в сила и в полза на НБПП се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е посочил, че реда по чл.256 от АПК е неприложим към предмета на искането, тъй като техническата дейност на НБПП да внесе предложение за приемане на НЗПП се предхожда от правни действия /дейност/ по реда на Закона за нормативните актове. Обосновал е извода, че изготвянето на предложение за приемане на НЗПП представлява правна, а не фактическа дейност, поради което избрания път за съдебен контрол върху нея не е приложим по инициатива на частноправни субекти. Счел е и че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, тъй като търсените от административния орган действия, в случай че същите бъдат възприети за фактически такива, не биха довели до промяна в правната му сфера. По изложените доводи е оставил без разглеждане подадената от П.Запрянов искова молба /жалба/, с правно основание чл.256, ал.2 от АПК и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Субект на правото на оспорване по чл. 256, ал. 2 АПК е всеки, който е сезирал с искане административния орган да извърши дължимо по закон фактическо действие. Релевантни за възникване на правото на оспорване са следните факти: извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. Предметът на защитата по раздел II на глава Петнадесета от АПК е неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита не се включват дължимите от административния орган правни действия. В случая процесното искане не сочи на дължими от органа фактически действия, а на предприемане на правни такива и издаване на подзаконов нормативен акт - НЗПП. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател, че по реда на чл. 256, ал. 1 АПК може да бъде задължен административен орган да издаден нормативен акт. В случая, както правилно е приел съдът, е поискано извършване на правно, а не на фактическо действие. С оглед изложеното, като е оставил исковата молба /жалба/ без разглеждане и е прекратил производството, административният съд е постановил определение, което не страда от сочените от частния жалбоподател пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на правния спор, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Ответникът не е представляван от юрисконсулт, поради което не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,