Определение № 10181 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министерство на транспорта и съобщенията, подадена чрез пълномощник, против определение № 19287 от 05.06.205 г., постановено по адм.д. № 10111/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без разглеждане подадена от министерството жалба срещу писмо с изх. № 26-Б-3902 от 20.09.2024 г. издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК) и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът е провел производството при неправилна правна квалификация, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на определението. Сочи, че процесното писмо е административен акт, касаещ финалния отчет по административния договор, но в него липсват фактически и правни основания, както и мотиви за издаването му. Навежда доводи за необоснованост на определението, тъй като съдът не е изложил конкретни мотиви. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административния съд София-град е образувано по подадена от Министерство на транспорта и съобщенията жалба срещу писмо с изх. № 26-Б-3902 от 20.09.2024 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и ръководител УО на ОПИК относно финален отчет за изпълнението на административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.079-0002-C02 от 02.10.2020 г. по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.079 “Подкрепа за МСП извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19 чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерство на транспорта, иновациите, технологиите и съобщенията (МТИТС). Административният съд София-град е обосновал извод за недопустимост на жалбата поради липса на годен за оспорване административен акт. Приел е, че процесното писмо представлява уведомление във връзка с финалния отчет по административния договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и получения безлихвен заем от Министерството на финансите и съдържа искане за доброволно възстановяване на посочените в него суми. Извел е от съдържанието на писмото, че същото няма самостоятелно правно значение, защото няма белезите на индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда за правния характер на оспореното писмо. По своето съдържание то е акт с уведомителен характер относно финален отчет по административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и получен временен безлихвен заем от Министерство на транспорта и съобщенията. Оспореният акт не създава пряко права и задължения, нито засяга права, свободи и законни интереси за адресата, тъй като по своето съдържание той е част от комуникация между УО и бенефициера и няма самостоятелно правно значение. Писмото съдържа уведомление относно разходи, признати като недопустими за финансиране с постановено решение за отказ от верификация на 20.09.2024 г. и препраща към този акт. С писмото бенефициерът е уведомен и за верифицирана обща сума на допустими разходи, задържана сума по междинен финансов отчет, като във връзка с искане за мегдзинно плащане органът е издал решение от 10.09.2024 г.; както и относно размер на сумата за погасяване на отпуснат безлихвен заем от Министерството на финансите по реда на т. 41 от ДДС № 6 от 03.09.2011 г. Съдържанието на посоченото в писмото волеизявление води до извод, че то има само уведомителен характер на изявлението на органа, не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, не създава права или задължения за жалбоподателя, не се засягат негови законни интереси и от него не настъпват пряко неблагоприятни последици. Прякото засягане от волеизявленията на органа по постъпили от бенефициера искания за плащане произтича от постановените в производство по верификация решения. Предвид характера на писмото неотносими са наведените в частната жалба възражения за липса на мотиви, тъй като основанията за законосъобразност подлежат на съдебна проверка само по отношение на административен акт по чл. 21 АПК, какъвто писмото не е. С оглед изложеното, като е оставил без разглеждане подадената жалба срещу писмо с изх. № 26-Б-3902 от 20.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК и е прекратил производството по делото като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК, Административният съд София - град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд