Решение № 395 от 20.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 607/2026 г.

Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. К., подадена чрез служебния му защитник адв.Л. Л. срещу решение № 74 от 26.05.2026г., постановено от Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 67/2026г.С жалбата са въведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 - 3 от НПК.Генералното оплакване е за липса на доказателства, установяващи наличие на специалната цел, визирана в чл.354а, ал.1 от НК, като на тази плоскост се оспорва утвърдената от въззивния съд правна квалификация на деянието, като се аргументира такава по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал.3 от НК.В условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна; за преквалифициране на инкриминираната престъпна деятелност по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 от НК и изменение на постановения въззивен съдебен акт в тази насока. В съдебно заседание подсъдимият К. е представляван от служебния си защитник адв.Я. Я., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и отправените искания. Подсъдимият К., редовно призован на съдебно заседание пред касационния съд, в лична защита заявява, че поддържа касационната жалба с въведените в нея доводи и направени в условията на алтернативност искания. При реализиране правото си на последна дума подсъдимият моли за намаляване на наложеното му наказание. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивния съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 -3 от НПК.Пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда №1, постановена на 20.01.2026г. от ОС-Разград, по НОХД № 314/2025г., подсъдимият Д. В. К. е признат за виновен за това, че на 14.09.2024г., в гр. Разград, без надлежно разрешително по чл.7 от ЗКНВП, придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,54гр., като на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3 и пр.4 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. С присъдата, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от девет месеца лишаване от свобода, наложено на подс.К. по НОХД № 488/23г. на РС-Разград, като постановил изтърпяването му при първоначален „общ“ режим. С присъдата съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия К.. На основание чл.354а, ал.6 от НК се разпоредил с предмета на престъпление и с веществените доказателства по делото като ги отнел в полза на държавата. Първоинстанционната присъда била предмет на недоволство от страна на подс.К., който с въззивна жалба, изготвена чрез служебния му защитник адв.В. я оспорил пред АС- Варна.Образуваното по нея въззивно производство пред въззивния съд приключило с решение № 74 от 26.05.2026г., постановено по ВНОХД № 67/2026г., с което първоинстанционната присъда била изменена чрез оправдаване на подс.К. по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.1, пр.3 от НКС, а в останалата част била потвърдена. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна. Касационният повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК не е налице. Несподелимо е оплакването за липса на мотиви.То е защитено с твърдението, че „въззивното решение въпроизвежда мотивите на първоинстанционната присъда“, което създавало неяснота относно „ начина на изграждане на вътрешното убеждение относно приетите за установени факти и правните изводи“.По повод на така заявеното оплакване следва да се припомни утвърдената практика на ВКС, според която въззивната инстанция, в случаите, в които потвърждава първоинстанционната присъда и възприема изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка и доказателствените и правни изводи, не е длъжна да обсъжда всичко, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, нито пък да извършва самостоятелен, повторен анализ на всички доказателства.Въззивният съд обаче дължи произнасяне по съществените доводи и възражения, релевирани с въззивната жалба, като прегледът на атакуваното решение установява, че дължимия според чл.339, ал.2 от НПК стандарт, в конкретния случай е спазен.Касаторът не е посочил кои точно негови оплаквания, отправени пред въззивния съд не са получили отговор, като съдържанието на касационната жалба сочи, че неудовлетворението е от дадените от въззивният съд такива, а не от тяхната липса. Декларативно формулираните оплаквания за повърхностен анализ, компрометирал изясняването на обективната истина, са поднесени без да са направени разяснения за конкретното им проявление в доказателствената и аналитичната дейност на въззивната инстанция.Затова, касационният съд ще отбележи единствено, че така заявеният порок не е налице.Възззивният съд е изяснил в пълнота правнорелевантните факти, които са извлечени надлежно чрез допустимите доказателствени средства. Те са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някои от тях и без да е изопачено съдържанието на доказателствените източници. Заявеният касационен повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК също не е налице. Възраженията за недоказаност на специалната цел на държаното от касатора наркотично вещество са дистанцирани от доказателствата по делото, събрани и проверени по надлежния процесуален ред.Те са били отправени пред въззивния съд, който аргументирано ги е приел за несъстоятелни. Закономерно целта за разпространение на наркотичното вещество е изведена от показанията на свидетелите Г., П. и Б.; от резултатите, обективирани в протокола за оглед на веществено доказателство и приложения към него фотоалбум и с разкритите данни и за други наркотични продажби извършени от подсъдимия К.. Първите двама от посочената група свидетели са категорични, че на инкриминираната дата са употребили процесното наркотично вещество, което им е било предоставено от подсъдимия безвъзмездно, както и че последният и друг път ги е черпил с подобни вещества.Самият подсъдим в обясненията си не отрича факта на „почерпката“, но твърди, че го е правил като услуга, а не срещу пари.При тези обективни факти по делото няма как да се сподели тезата на касатора, че държаният метамфетамин е бил предназначен за лична употреба, независимо от относително ниското му количество.Действието по предоставяне на вещество с белезите на наркотично на друго лице безспорно съставлява именно разпространение и това, че е безвъзмездно и в минимално количество не изключва съставомерността на деянието по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК.В този смисъл напълно законосъобразен се явява изводът на предходните съдилища за безспорното наличие на изискуемата специална цел, а именно – инкриминираното количество наркотично вещество да е било предназначено за разпространение. Ето защо ВКС намира, че в случая законът е приложен правилно и няма основание за корекция на атакуваното въззивно решение в претендираната от защитата насока –преквалификация на реализираната от подсъдимия престъпна дейност по чл.354а, ал.3 от НК. Лишено от основание е и искането за преквалифициране на случая като маловажен. Ясно е, че фактическите положения, изяснени по делото не разкриват признаците по чл.93, ал.1, т. 9 от НК защото нито деянието, нито дееца в аспекта на съдебната му биография позволяват извод, че се касае за престъпление с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи от същия вид.Наред с това, приложението на привилегирования състав по чл.354а, ал.5 от НК е възможно само в хипотезата очертана в ал.3 на чл.354а от НК, каквато в случая не е налице. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, също е неоснователен.В решителна степен той е аргументиран с претендираната преквалификация на деянието, която не може да бъде уважена, видно от изложеното по-горе.Останалите откроените от касатора обстоятелства – оказаното съдействие на разследващите органи и относително ниското количество инкриминирано вещество са отчетени от инстанциите по същество.В жалбата инициирала настоящото производство не се сочат обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които допълнително да рефлектират върху отговорността на подсъдимия и да налагат смегчаване на приложената наказателна санкция.Същевременно, въззивният съд правилно е приел завишена степен на обществена опасност на дееца, като изложените в тази насока съображения на л.8 и л.9 от съдебните мотиви са съобразени с доказателствата по делото, касаещи личността на подсъдимия и изцяло се споделят от касационната инстанция, включително и относно констатацията, че коментираната опасност е била подценена от първостепенния съд. Предвид изложеното, касационният съд счита, че наложеното на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е съобразено с целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл.35 ал.3 от НК, като проявеното спрямо подсъдимия снизхождение е достатъчно и по-голямо такова не се налага. Обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок, определен по осъждането по НОХД №488/2023г. на РС-Разград препядства приложението на чл.66, ал.1 от НК, поради което правилно е постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим. Приложението на чл.68, ал.1 от НК и активирането на наложеното по НОХД №488/2023г. на РС-Разград наказание от девет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим е законосъобразно. По изложените съображения, ВКС, първо наказателно отделение