Определение № 50164 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2674/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 261655 от 01.06.2022 г. на С. Н. Ш. за отмяна на влязло в сила решение № 477 от 14.04.2022 г. по в. гр. д. № 117/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. С посоченото решение молителят е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на В. С. А. сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, в размер на неполучени наеми от невъзможността последната да ползва собствения си имот вследствие неправомерно прекъсване на две канализационни тръби, преминаващи през помещение, ползвано от ищцата и собственост на същата, намиращо се в сграда с идентификатор № ****, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], за периода от 22.03.2015 г. до 30.07.2018 г., както и сумата от 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие неправомерно прекъсване на канализационните тръби. Молителят релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – възникване на нови обстоятелства, които са от значение за изхода на спора. С молбата е представено писмо с изх. № А-488-00-294 от 04.05.2022 г. на началника на РДНСК – Пловдив, с което на кмета на [населено място] се предоставя възможност в срок от 20 дни да уведоми заинтересованите страни във връзка с предприетите от него действия за премахване на незаконни строежи, изградени в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място]. Представено е и определение № 10 от 22.01.2019 г. по ч. н. д. № 879/2019 г. на Асеновградския районен съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 66/2018 г. по описа на РУ на МВР – Асеновград, както и определение от 10.04.2019 г. по в. ч. н. д. № 508/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което определението на районния съд е потвърдено. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата за отмяна В. С. А., в който се излагат съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респ. без уважение като неоснователна. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,