Определение № 10086 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], против Определение № 1214/26.05.2026 г., постановено по адм. дело № 661/2026 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което са оставени без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Излагат се доводи за основания за отвод на съдия от състава, разглеждащ адм.д. №661/2026 г. по описа на АССО, за назначаване на СМЕ, за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбите му – уважени. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, с изключение на частта й, касаеща искане за отвод на първоинстанционния състав и назначаване на СМЕ в първоинстанционното производство. В случай на порок, касаещ тези две оплаквания, той подлежи на преценка при евентуално оспорване на крайния съдебен акт в същото производство. По тази причина жалбата на К. против коментираната част от оспорения съдебен акт като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в същата – прекратено. Разгледана по същество, частната жалба в допустимата й за разглеждане част е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-област е образувано по искова молба вх. № 50935/14.04.2026 г. по описа на ВКС, с която Г. В. К., иска осъждане на Административен съд – София-град, да му плати сумата от 10 000 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от злоупотреба с право, манипулации, лъжи и нарушени закони на Република България и общностното право на ЕС и нарушени основни човешки права, причинени по повод отказ за освобождаване на ищеца от държавна такса и ограничаването му от достъп до правосъдие. В исковата молба са направени искания за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. АССО е счел, че по отношение на Г. К. са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса, а по искането за назначаване на служебен защитник, съдът е приел, че не са изложени аргументи и доказателства, които да сочат, че ищецът няма възможност да осъществи лично защитата си по делото, поради което го е отхвърлил. Определението е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 2 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случаят необходимостта от процесуално представителство е обоснована не с липсата на процесуални знания за участие в съдебната фаза на производството, а за изготвяне на самата искова молба. В този случай, следва да бъде посочено, че самият Закон за правната помощ предвижда в разпоредбата на чл.21, т.1 ЗПП формата на консултация и/или подготовка на документи за завеждане на дело, която следва да се развие пред НБПП преди депозиране на исковата молба. Отчетено следва да бъде и това, че производството се развива при засилено действие на служебното начало, като съдът притежава компетентност да преценява необходимостта от доказателства и събира такива при необходимост за изясняване на фактическите обстоятелства по делото. При така изложените доводи постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Частната жалба в частта, в която се иска назначаване на съдебно-медицинска експертиза и отвеждане на първоинстанционният съдебен състав, е недопустима. Определенията, с които първоинстанционният съд се е произнесъл негативно не подлежат на самостоятелно оспорване извън крайния съдебен акт, поради което тези оплаквания подлежат на оспорване едновременно с него, а не преди постановяването му. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение