Определение № 9769 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2026 г.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Висшия съдебен съвет на Република България срещу Решение №270 от 09.04.2026г. на Министерския съвет на Република България за отмяна на Решение №98 от 29.01.2026г. на Министерския съвет на Република България. Излагат се доводи за нищожност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на форма, противоречие с материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Претендира се прогласяване на решението за нищожно, респ. отмяната му като незаконосъобразно. Претендират се разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на жалбата, като оспорваща акт, който не е от кръга на подлежащите на съдебен контрол. Сочи, че същият притежава финансов характер, постановен е в рамките на управлението и изпълнението на държавния бюджет и не съдържа конкретни правила за поведение, които пряко да засягат правната сфера на жалбоподателя. Счита, че актът не отговаря нито на критериите за индивидуален, нито за общ, а още по-малко за подзаконов административен акт. Поддържа тезата, че оспореното решение е форма на упражняване на дискреционни правомощия на изпълнителната власт. Обосновава приетото решение като такова по контрол по разходването на бюджетни средства, в конкретния случай такива, предоставени на съдебната власт. По допустимостта на жалбата, към настоящия момент съдебният състав намира, че жалбата се явява недопустима на поне три основания. На първо място, с ново изменение в Закона за държавната собственост, включващо разпоредбата на §33 (ДВ, бр. 60 от 2026 г., в сила от 01.07.2026 г.). е отменен §11 от ПЗР на ЗИД на Закона за държавната собственост, (ДВ, бр. 74 от 2025 г.), който именно задължава ВСС до 01.01.2026г. да обезпечи ВАС с необходимия брой съдии, във връзка с променената в същия закон подсъдност. С ал.2 на §33 ЗДС, със силата на закон е постановено, че всички актове, издадени в изпълнение на отменения §11, губят сила. Това безспорно важи и за Решение №98 от 29.01.2026г. на Министерския съвет на Република България. По тази причина към настоящия момент липсва правен интерес ВСС да възстанови правното положение предхождащо оспореното Решение №270/09.04.2026г. на Министерски съвет, тъй като по силата на закона Решение №98 от 29.01.2026г. на Министерския съвет на Република България е изгубило своето действие, а Решение №270 от 09.04.2026г. на Министерския съвет на Република България своя предмет, поради което и правния си ефект. Отделно от това следва да бъде отчетено, че Решение №98 от 29.01.2026г. на Министерския съвет на Република България е прието на основание чл.3, ал.3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026г. т.е. същото е с временен характер, като неслучайно в т.2 на решението е посочено, че след влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026г. същите средства следва да бъдат одобрени по реда на чл.109, ал.3 ЗПП, оправомощаващ МС на РБ да извършва трансфери за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на централния такъв. Законът за държавния бюджет на Република България за 2026г. е обнародван в ДВ. бр.69 от 31 Юли 2026г., като липсват както доказателства, така и твърдения за прието след обнародването му подобно решение от страна на МС на основание чл.109, ал.3 ЗПП. На трето място подобно финансиране не е включено и в самия Закон за държавния бюджет на Република България за 2026г. В частта, касателно бюджета на съдебната власт, сред утвърдените разходи липсва изрично предвидена подобна функционална област или перо. На последно място, не може да се явява основание за разглеждане спора по същество и евентуална претенция по ЗОДОВ от страна на ВСС, доколкото съдебната власт, чрез законния си представител - ВСС не разполага с активна процесуална легитимация да води дела срещу Държавата в лицето на администрацията на МС на РБ за вреди причинени й от нищожна административна дейност. Воден от горните съображения, настоящият съдебен състав счита, че към настоящия момент е отпаднал правният интерес на Висшия съдебен съвет от оспорване на Решение №270 от 09.04.2026г. за отмяна на Решение №98 от 29.01.2026г. на Министерския съвет на Република България, поради което жалбата на органа следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. При този изход на делото разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 159, т.4 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,