Определение № 8947 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9307/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Н., гражданин на САЩ и Република Турция, представляван от адвокат С. Иванов срещу Определение № 699 от 19.05.2025г. постановено по административно дело № 468 от 2025г. на Административен съд- София област (АССО). Жалбоподателят твърди, че неправилно делото е прекратено, тъй като мълчалив отказ не може да бъде оттеглен. Счита, че не е налице изрично волеизявление за оттегляне на административен акт, както и че не е налице отмяна на мълчалив отказ, а постановяване на последващ изричен отказ. Моли съдебния акт да бъде отменен, като неправилен и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Министърът на правосъдието в подадения писмен отговор счита частната жалба за неоснователна, необоснована и недоказана. Моли същата да се отхвърли и да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение на АССО е оставена без разглеждане жалбата на Б. Н., гражданин на САЩ и Република Турция, представляван от пълномощника си адв. Иванов, срещу бездействие на министъра на правосъдието на Република България да издаде съответния акт по чл.34 от ЗБГ по преписка № 17860/ 2022г. по описа на Министъра на правосъдието, образувана въз основа на подадена молба за придобиване на българско гражданство и е прекратено производството по адм. дело № 468/ 2025 г. по описа на съда. За да постанови определението, съдът е приел, че административното производство е започнало по молба на настоящия жалбоподател за придобиване на българско гражданство. Към молбата, били приложени писмени доказателства под опис. С жалбоподателят на 27.05.2022г. е проведено интервю. Установено е, че в Дирекция българско гражданство при Министерство на правосъдието молбата е постъпила чрез Дирекция “Консулски отношения“ към Министерство на външните работи, като жалбоподателят е получил потребителско име и парола от Министерство на правосъдието. Приписката веднъж е била неправомерно прекратена от директора на Дирекция „Българско гражданство“ и документите на заявителя са върнати по служебен път в Генералното консулство на Р.България в Лос Анджелис. Това прекратяване е обжалвано по съдебен ред и писмото на директора на Дирекция „Българско гражданство“, с което е прекратена преписката, е обявено за нищожно с Определение № 996 от 28.07.2023 г. по адм.дело №789 от 2023 г. по описа на АССО. С жалба вх. № 94-Б-68/ 22.04.2025г. жалбоподателят е оспорил пред съда непроизнасянето в срок на Министъра на правосъдието по молбата на Нехбит за придобиване на българско гражданство. Решаващият съд е намерил, че е сезиран с жалба, която по същността си е такава срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по преписка № 17860/ 2022/20.06.2024 г.г. Съдът е установил, че в хода на образуваното съдебно производство, ответната страна е представила доказателства за отправено на 05.05.2025 г. предложение по чл. 34 от ЗБГ от министъра на правосъдието за отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство. Решаващият съдебен състав е приел, че отправеното предложение по чл. 34 от ЗБГ по молбата с вх.№17860/2022/20.06.2024 г.за възстановяване на българско гражданство по произход на Б. Н., гражданин на САЩ и на Република Турция, в хода на образувано висящо съдебно производство следва да бъде правно квалифицирано като волеизявление за оттегляне на формирания мълчалив отказ, поради което съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 156, ал. 1, предложение последно от АПК. В резултат проведеното съдебно- административно производство е било прекратено на основание чл. 159, т.3 от АПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл.98, т.8 от Конституцията на Република България Президентът на републиката дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него. Производството се развива по специален ред, уреден в Закона за българското гражданство. Съгласно чл.29 ЗБГ придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическо или консулско представителство на Република България. Молбата се отправя до министъра на правосъдието. По молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, се произнася Съветът по гражданството, консултативен орган, сформиран в Министерството на правосъдието от представители на различни ведомства. Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност"- чл.33, ал.3 ЗБГ. Въз основа на мнението на съвета министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация- чл.34 ЗБГ. Предложението представлява правен акт, с който министърът на правосъдието, отнася въпросът до компетентната за решаването им институция. Съгласно чл.35, ал.1, т.2 ЗБГ министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация в срок от девет месеца. Според чл.35, ал.5 ЗБГ, непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд– София област по реда на АПК. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно. Жалбоподателят е кандидатствал за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ- наличие на български произход. Молбата от 20.06.2022г. за придобиване на българско гражданство е подадена в Консулското представителство на РБ, като в Министерство на правосъдието, като заедно с всички приложими документи е получена на 02.11.2022г. В съответствие със събраните доказателствата, първоинстанционният съд е установил, че произнасяне от страна на министъра на правосъдието не е направено в рамките на нормативно регламентирания срок, поради което жалбата е била допустима към момента на входирането й. Правилно съдът е квалифицирал непроизнасянето като мълчалив отказ по чл. 58 от АПК. С изтичането на срока и констатираното бездействие на органа е бил обективиран в правния мир оспореният мълчалив отказ. По отношение на него намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Неправилно е възражението направено от процесуалния представител на Б. Н., че мълчалив отказ не може да бъде оттеглен. В хода на съдебния процес са представени доказателства за произнасяне от страна на министъра на правосъдието, факт, по който страните не спорят. Мълчаливият отказ за издаване на административен акт, на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, е правнорелевантно бездействие, което по силата на правна фикция е приравнено на индивидуален административен акт – отказ на основание чл.58, АПК. В хипотеза на издаден административен акт в рамките на процедурата по съдебно оспорване на мълчалив отказ на органа да издаде поискания такъв се осъществява състав на оттегляне по чл. 156, ал.1 от АПК. Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът на АССО, че подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на касатора не следва да бъдат присъдени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение