Определение № 23 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 383/2011 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 1510/09.12.2010г. на Н. Н. П. от гара Бов за отмяна на решение № 29 от 29.03.2010г. на Районен съд Своге по гр.д. № 261/2006г. в частта относно извършването на делба на имотите описани в решението като пасища. Молбата се основава на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК - открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно, че два от имотите, предмет на делбата са оценени като пасища, а те представляват иглолистни гори, чиято стойност е по-висока. В подкрепа на това са представени две удостоверения от Държавно горско стопанство - С. от 07.10.2010г. Подадена е от същата молителка и втора молба вх.№ 383 от 28.03.2011г., с която се претендира отмяна на посоченото влязло в сила решение на Районен съд Своге, оставено в сила от Софийски окръжен съд с решение по гр.д. № 532/2010г. по претенциите по сметки. Молбата е основана на чл. 303, ал.1,т.1 и 2 ГПК с твърдения, че е извършено укриване на наследство и по делото за делба са оценени и присъдени подобрения в полза на ответниците, каквито в имота не на налице. С уточнителна молба от 02.05.2011г. молителката е заявила, че решенията на районния и окръжния съд следва да бъдат отменени като неправилни и основани на невярно заключение на вещо лице. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: По молбите е внесена държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК спрямо двете молби като насрещните страни Ц. Н. Н. и Л. И. Н. са представили писмени отговори на двете молби. Намират ги за неоснователни. Първата молба за отмяна е насочена против необжалваното и влязло в сила решение на Свогенски районен съд по извършването на делбата. Доколкото молителката се е снабдила с новите писмени доказателства на 07.10.2010г., то подадената на 09.12.2010г. молба е в срока по чл. 305, ал.1,т.1 ГПК. Втората молба е подадена няколко дни след постановяване на въззивното решение, което не е подлежало на касационно обжалване и също следва да се приеме, че спазен срока по чл. 305, ал.1, т.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.