Определение от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), срещу решението на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), прието по т. 2 от протокол № 6 от проведеното на 11.02.2025 г. заседание на СК на ВСС, с което е прието, че съдия Й. И. В. не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ и съответно не му е наложено дисциплинарно наказание по предложение, направено от ИВСС. Главният секретар на ВСС е представил с придружително писмо жалбата във Върховния административен съд (ВАС) ведно с административната преписка по случая (по опис). Жалбата е допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. На основание чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК следва да се конституират страните в производството. На основание чл. 163, ал. 2 от АПК следва да се укаже на СК на ВСС и на Й. И. В., че в 14-дневен срок в писмен отговор може да заявят становища по жалбата, и да посочат доказателства, като писмените доказателства, с които разполагат, се прилагат към отговора. На основание чл. 170, ал. 3 от АПК трябва да се укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, като СК на ВСС и Й. И. В. следва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а ИВСС трябва да докаже съществуването на фактите, на които основава своите искания и възражения и от които би черпил благоприятни последици. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,