Определение № 28 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 474/2010 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Д. Н. М. е подал частна касационна жалба срещу определение от 27.09.2010 г. постановено в открито заседание по гр.д. № 1823 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, 13 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 2311 от 2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 22 състав. В жалбата се навеждат доводи за процесуална неправилност на определението, предвид липсата на преюдициалност на спорното право по цитираното дело. Жалбоподателят твърди, че не е бил страна по договора за нотариална продажба на имота. Апартамента е закупен от продавачите по реда на ЗУЖВГМЖСВ. Според жалбоподателя специалния ред по силата на който е придобита собствеността върху апартамента от праводателите им изключва симулация на договора. Ответницата Д. Х. М. е подала отговор по частната жалба, в който излага доводи в подкрепа на атакуваното определение. Посочва, че неправилно се атакува определение по новообразуваното дело. Излага аргументи в подкрепа на формираното становище от въззивният съд за преюдициалност на спорното право по предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.17, ал.1 вр. с чл.26, ал.2, пр.5 ГПК. Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, в законният срок срещу определение, постановено за пръв път от въззивен съд, с което се прегражда развитието на съдебното производство. Определението е правилно. Основателно въззивният съд е намерил, че предявеният иск по гр.д. № 2311 от 2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 22 състав, с който е предявен установителен иск за признаване нищожността на договора за продажба, обективиран в н.а. № 91, т.02, рег. № 911, н.д. № 105 от 2006 г., с който Х. Н. Л. и Н. Х. Л.- баща и брат на ответницата са й продали спорния апартамент, като прикриващ договор за дарение. В чл.343 ГПК е посочено кои искове могат да се съединят с иска за делба и предявеният с цитираното дело иск не е между тях. Решението по този иск би имало значение за спорното право по настоящето дело, което е за делба на имот, придобит по време на прекратения брак на страните. При уважаване на иска ще се признае, че сключеният договор е дарение, поради което не се включва в имуществото на семейството, ползвано в режима на имуществената общност. Това ще определи липсата на съсобственост върху вещата, а от там и неоснователността на иска за делба. Следователно решението по новообразуваното дело преко ще се отрази върху резултата по настоящия спор. Със спиране на производството до постановяване на решението по установителния иск ще се избегне извънредното производство за отмяна на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,