Решение № 2304 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Д. Д. за отмяна на влязло в сила Решение № 2762 от 24.03.2025 г. по адм. дело № 2843/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-1030-000896 от 12.07.2022 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пловдив. Като основание за отмяна сочи чл. 239, т. 3 АПК. Към искането е приложено влязло в сила Решение № 530 от 17.05.2025 г. по АНД № 869/2025 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 19-1030-008890 от 04.10.2019 г. на началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, по силата на което са отнети 6 контролни точки на Д.. Според искателя принудителната административна мярка се основава на наказателно постановление, което впоследствие е отменено, поради което е незаконосъобразна. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът - началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. По същество искането е основателно. Предмет на искането за отмяна е Решение № 2762 от 24.03.2025 г. по адм. дело № 2843/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000896 от 12.07.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с която му е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на процесната ПАМ са посочени седем влезли в сила наказателни постановления, едно от които е Наказателно постановление № 19-1030-008890 от 04.10.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, по силата на което са отнети 6 контролни точки на лицето. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че със седем влезли в сила наказателни постановления са отнети 42 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което лицето е загубило придобитата правоспособност за водач на МПС и е било длъжно да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решение № 2762 от 24.03.2025 г. по адм. дело № 2843/2024 г. на Административен съд - Пловдив не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая ПАМ е основана на седем наказателни постановления, с които са отнети общо 42 точки. Едно от тези наказателни постановления, с което са отнети 6 точки, е именно Наказателно постановление № 19-1030-008890 от 04.10.2019 г. Същото е отменено с влязло в сила Решение № 530 от 17.05.2025 г. по АНД дело № 869/2025 г. на Районен съд – Пловдив, поради което искането за отмяна е основателно. Съдебното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Д. срещу Заповед № 22-1030-000896 от 12.07.2022 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските, направени в производството по отмяна, се присъждат с решението по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение