Определение № 152 от 25.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 278/2025 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 998 от 20.03.2025, по НЧД № 1949/25 по описа на Софийски градски съд, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Пазарджик. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано като НЧД № 157/25 по описа на Окръжен съд, Пазарджик, на основание ЗПИИАКОРНФС, по искане на /държава/ за изпълнение на финансова санкция, наложена на физическото лице С. В. Б., с адрес Република България, [населено място], ул. /улица, номер/. След изискана от съда справка от НБД „Население“ е установено, че адресът в [населено място] с посочен като постоянен адрес, а като настоящ такъв е отбелязано /държава/. Съдът е направил опит да призове санкционираното лице от адреса в [населено място], но призовката е върната в цялост с отбелязване, че, по данни на съсед А. П., търсеното лице живее в /държава/. Съдът, като е взел предвид, че санкционираното лице не се намира на адреса в [населено място], е счел, че е налице хипотезата на чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 3ПИИАКОРНФС, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Изложеното становище е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд, на основание чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС. В Софийски градски съд е образувано НЧД № 1949/25. Съдът е отказал да приеме делото по подсъдност, по съображения, че Окръжен съд, Пазарджик, не е положил достатъчно процесуални усилия да издири лицето, след което да направи преценка дали са налице условията на чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС. Воден от тези съображения, съдът е постановил разпореждане № 998 от 20.03.2025, по НЧД № 1949/25, с което е прекратил съдебното производство, повдигнал е спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Пазарджик, и е постановил изпращане па делото па ТЗ КС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза па Окръжен съд, Пазарджик, по следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, делото е подсъдно па съда, в чийто район се намира местожителството или обичайното пребиваване на физическото лице. В случая, по делото е изяснено, че лицето не живее на адреса в [населено място], който фигурира в справката oт НБД „Население“ като постоянен адрес. Данните са получени от съсед по местоживеене, а обстоятелството, че търсеното лице пребивава в /държава/, съвпада с отбелязването в справката от НБД „Население“, че настоящият адрес па лицето е в /държава/. При това положение, съгласно правилото за определяне на местната подсъдност, залегнало в чл. 31. ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, следва, че обичайното пребиваване на санкционираното лице е извън територията на Република България, в която хипотеза делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Окръжен съд, Пазарджик, а делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,