Определение № 37 от 07.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 496/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат В. К. за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 522 от 19.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 533/2016 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което след частично потвърждаване на решение № 514/20.11.20154 г. по гр.д. № 682/2014 г. на Районен съд-Горна Оряховица и частична отмяна на същото решение и произнасяне по същество, [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Ц. А. Й. обезщетение за неимуществени вреди в следствие на смъртта на Т. Б. Б., настъпила на 02.12.2013 г. в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 02.12.2013 г. до окончателното плащане. На 01.02.2017 г. [фирма], [населено място] е подало касационна жалба против въззивното решение, като от данните по делото е видно, че е издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение за присъденото обезщетение, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20177280400079 на частен съдебен изпълнител с рег. № 728 с район на действие ОС Велико Т.. С молба от 02.02.2017 г. [фирма], [населено място] е поискало спиране изпълнението на въззивното решение. Дружеството е представило е доказателство, че на 01.06.2015 г. е внесено обезпечение в размер на 69135.29 лв., която сума след служебна справка се установи, че и понастоящем се намира по сметка на ВКС. С оглед горните констатации следва, че са налице условията на чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което искането за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ гражданско отделение