Определение № 6897 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. А. Н. от гр. Варна срещу определение № 3750 от 11.04.2024 г. по адм. № 552/2022 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане молба от Н. А. Н. с вх. № 5734 от 13.04.2023 г. по адм. дело № 7517/2022 г. по описа на ВАС. Жалбоподателят излага твърдения, че молбата му е допустима и следва да се разгледа, поради което моли определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане със задължителни указания за произнасяне. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Костадинова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение, поради което иска да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Н. А. Н. молба на основание чл. 77 от ГПК, с която е направено искане ТП на НОИ – Варна да бъде осъдено да заплати разноски на ВАС и Административен съд - Варна съдът е изложил мотиви, че в случайте по чл. 78, ал. 6 и чл. 77 от ГПК съдът се произнася служебно, а не по искане на жалбоподателя, поради което липсва правен интерес за молителя. Според съда правата и законните интереси на жалбоподателя Н. Н. не са накърнени. Посочено е също така, че извършването на процесуални действия за събиране на дължими към бюджета на съда суми не са предпоставени от искане на жалбоподателя. Определението е правилно. Съгласно чл. 77 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. От отговорността за разноски между страните трябва да се различава отговорността спрямо държавата за авансираните от нея разноски по делото. Това вземане е финансовоправно и се присъжда служебно от съда, като това може да стане и след приключване на делото с влязло в сила съдебно решение, според цитираната разпоредба на чл. 77 от ГПК. В този смисъл е практиката на ВАС - определение № 15780 от 30.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15164/2014 г., I отд. на ВАС, определение № 8135 от 02.07.2015 г. по адм. д. № 6146/2015 г., VІ отд. на ВАС. Жалбоподателят може да иска допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските, само в своя полза, а не и в полза на съда, поради което няма правен интерес да иска допълване или изменение в частта за разноските в полза на съда. Като е приел, че не е налице правен интерес на жалбоподателя по подаденото от него искане да бъде осъдено ТП на НОИ – Варна да заплати разноски на ВАС и Административен съд - Варна, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на настоящото производство, разноски в полза на ответника за тази инстанция не следва да се присъждат. Разноските се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по производството за разноски. Това производство има за предмет съдебното решение или определение само в частта, с която съдът се е произнесъл или е пропуснал да се произнесе за разноските. Следователно, причина за съдебното производство не е неоснователно предизвикан спор от страна по делото, независимо дали искането е основателно или не, а процесуалното действие или бездействие на съда. Като има предвид изложените мотиви на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение