Определение № 12 от 12.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 5/2018 г.

Производството е по чл.43, т.1 от НПК, образувано по искане на Районен съд-Търговище за промяна в местната подсъдност на НОХД № 1123/2017 г. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното дело като НОХД № 232/2017 г. е било образувано пред Районен съд-Омуртаг по обвинение срещу Б. Х. С. от [населено място], [област] за престъпление по чл.290, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. С определение № 242/06.12.2017 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-Търговище на основание чл.36, ал.2 от НПК. След пренасяне на делото в РС-Търговище и образуване на НОХД № 1123/2017 г., с разпореждане № 2347 от 28.12.2017 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е отправил искане до ВКС за промяна на местната подсъдност на делото на основание чл.43, т.1 от НПК за определяне разглеждането на делото от Районен съд-Омуртаг, в чийто съдебен район живеят подсъдимият и ангажираните от прокурора свидетели. ВКС намира искането за убедително мотивирано и основателно. Безспорно е, че отдалечеността на правораздавателния орган от местоживеенето на голяма част от участниците в един процес има своето значение както с осигуряването на реална възможност за достъпа до съд, с разглеждане и решаване на делата в разумен срок, така и с минимализиране на усилията на страните за осъществяване на правото си на защита, включително чрез ограничаване неоправданото разходване на финансови средства във връзка с ангажираните доказателствени средства. Т.е. макар основанието по чл.43, т.1 от НПК да не касае законовите предпоставки, обуславящи родовата или местната подсъдност на дадено наказателно производство, а при условията на целесъобразност дава възможност на касационния съд да прави промяна на последната с цел постигане на бързина и икономичност на производството в съдебната му фаза, съотнесено към горепосочените основни правила като част от вложените в ЕКПЧОС и в нормите на чл.12, чл.15 и чл.22 от НПК, основателността на искането следва да се оценява и за неговата законосъобразност. В случая съдията-докладчик правилно се е мотивирал в разпореждането си, като преследван процесуален резултат и за настоящето наказателно производство. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС-І н.о. намира, че следва да бъде променена местната подсъдност на делото, като то се изпрати за разглеждане и решаване от Районен съд-Омуртаг. По изложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.43, т.1 от НПК