Определение № 336 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 2/2012 г.

С молба с вх. № 6917/06.07.2012 г., касаторът по делото С. З. З. изтъква, че още в първоинстанционното производство по делото е бил освободен от внасянето на държавна такса, предвид което счита, че с постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 738/20.06.2012 г. ВКС неоснователно го е задължил да внесе държавна такса в размер 2 000 лв. за касационното производство по делото. В молбата се сочи също, че упълномощеният от касатора адвокат П. П. бил отказал да се явява пред ВКС, тъй като касаторът не е в състояние да му заплати адвокатско възнаграждение. В тази връзка касаторът изтъква и представя доказателства, че е пенсионер, болен е, на пределна възраст e и няма никакви допълнителни доходи (извън пенсията), за да заплаща адвокатско възнаграждение. С оглед на това моли съда, на основание чл. 23, ал. 4 от ЗПП да назначи за негов служебен защитник по делото същия адвокат П. П., който е вписан в националния регистър за правна помощ и е запознат с делото. Молбата е основателна в частта й относно държавната такса. Касаторът действително е освободен от внасяне на държавна такса по делото с разпореждане на първоинстанционния съд, постановено на основание чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК от 1952 г. (отм.). От представените с молбата, декларация и други документи е видно, че имущественото състояние на касатора и съпругата му не е променено съществено към настоящия момент, поради което той продължава да няма достатъчно средства за заплащането и на държавната такса в размер 2 000 лв., дължима за касационното производство по делото. С оглед на това и на основание чл. 253 от ГПК, постановеното по делото определение № 738/20.06.2012 г. следва да бъде отменено в частта му, с която на касатора са дадени указания за представяне в едноседмичен срок на доказателства за внасяне на тази държавна такса. Молбата е неоснователна в останалата й част, с която е направено искане за предоставяне на правна помощ на касатора. Във въззивното производство по делото касаторът е упълномощил като свои процесуални представители двама адвокати – адв. Б. И. и адв. П. П.. Пълномощното от 02.05.2011 г., с което те са упълномощени (лист 191 от въззивното дело), има сила и за касационното производство (чл. 34, ал. 4 от ГПК), то не е оттеглено по реда на чл. 35 от ГПК, нито някой от двамата пълномощници се е отказал от пълномощието си по реда на чл. 36 от ГПК – чрез уведомяване на съда (напротив – касационната жалба, изложението и допълнението към нея са подадени чрез единия от тях – адв. П. П.). При това положение, няма основание за предоставяне на правна помощ на касатора, а още по-малко – чрез назначаване за негов особен процесуален представител в касационното производство, на вече упълномощения от него по делото адв. П. П.. Ето защо, това искане на жалбоподателя следва да се остави без уважение. Мотивиран горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение