Определение № 201 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 118/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №727 от 29.07.2011г. по т. д. 340/11г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против действията на ЧСИ Д. Д. по изп. д. №20108670400147. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното: Регламента на чл. 463, ал.2 ГПК предвижда, че решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Следователно, при тази правна уредба на контрола за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител се налага извод, че и когато окръжния съд не се произнася по основателността на жалбата, а по нейната допустимост, компетентен да се произнесе по законосъобразността на този акт също така е апелативния съд, чийто акт е окончателен - в тази връзка са и разрешенията дадени с ТРОСГТК № 3/2005г.на ВКС на РБ, които следва да намерят приложение, поради сходството на правната уредба на този институт в действащия от 01.03.2008г. ГПК. От изложеното следва, че компетентен да се произнесе по частната жалба срещу определението на Старозагорски окръжен съд, съобразно правилната на функционалната подсъдност е Пловдивски апелативен съд, на когото делото следва да бъде изпратено по компетентност. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение