Определение № 1850 от 12.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Д. Л. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. против определение № 205 от 25.04.2024г. по в.гр.д.№ 11/2024г.на ОС Видин, с което е оставена без уважение молбата й за изменение, на основание чл.248, ал.1 ГПК, на постановеното решение № 33 от 6.03.2024г. по делото в частта му за разноските. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено. Позовава се на липса на представен списък за разноски по чл.80 ГПК, на трудово-правния характер на спора, на невисока степен на фактическа и правна сложност на спора и на решението по дело С – 438/22 на СЕС, с оглед направеното възражение за прекомерност. В предоставения срок е постъпил отговор от Център за спешна медицинска помощ [населено място], представлявано от доктор П., чрез процесуалния представител адвокат С. за неоснователност на жалбата. Счита постановеният акт за правилен. Намира липсата на списък за разноски за ирелевантна. Твърди, че делото е с фактическа и правна сложност, с висок материален интерес /10 000лв./, което заедно с обемът и видът на положения труд, изискват реално възстановяване на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С въззивно решение № 33 от 6.03.2024г. по в.гр.д.№ 11/2024г., ОС Видин е потвърдил първоинстанционния акт и е присъдил установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, в полза на ответната страна, в размер на 1 300лв. Последвала е молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, за изменение чрез намаляване на присъдената сума, като е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Със сега обжалваното определение № 205 от 25.04.2024г. въззивният съд е оставил без уважение искането с решаващ довод за съответствие на уговореното от страните адвокатско възнаграждение със заявеният материален интерес и необходимостта да бъде осигурено достойно заплащане на положения от адвоката квалифициран труд, довел до пълноценна защита на интересите на неговия клиент. Настоящият съдебен състав не споделя в пълна степен така изложените мотиви и счита постановения акт за частично неправилен. Намира, че при постановяване на акта си, въззивният съд не е отчел трудовоправният характер на спора, фактът че във въззивния съд не са приемани нови доказателства /т.е. обемът на положения труд е по-малък от този пред първата инстанция, където присъденото възнаграждение е 830лв./, както и че размерът на договореното между страните възнаграждение от 1 300лв. е точно определено въз основа на текста на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения /в релевантната й редакция/, която не може да възприеме като определящ ориентир след постановяване на решението по дело C-438/22 на СЕС. С оглед на изложеното, пред вид направеното възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав намира че следва да отмени обжалвания акт и да присъди адвокатско възнаграждение от 600лв., който размер се определи съобразно следните критерии: вид на спора, материален интерес, вид и количеството на извършената работа и преди всичко фактическа и правна сложност на делото. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение