Определение № 60303 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4629/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 67 946/22.10.2021 година, подадена от С. В. К., чрез упълномощения от него адвокат П. Е. Б., срещу определение № 60 248/11.10.2021 година на ВКС, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 2197/2021 година, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя, молба с вх. № 270 938/28.01.2021 година за отмяна на определение № 641/02.10.2015 година на ВКС, ГК, ІV г. о. постановено по ч. гр. д. № 3883/2015 година, като е прекратено образуваното въз основа на нея производство. В частната жалба се твърди, че за да остави без разглеждане молбата за отмяна, съдебният състав се е позовал на изменението на чл. 66, ал. 5 от СК, обнародвано в ДВ бр. 103/04.12.2020 година. Това изменение било направено заради делото на К. срещу България в ЕСПЧ, поради което да се приемело, че човекът чието дело било станало причина за промяната нямал правен интерес от възобновяването на производството било правно неиздържано. В случая молбата за отмяна се основавала на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, при която се изисквало единствено ЕСПЧ да е установил с окончателно решение нарушение на КЗПЧОС, който факт бил безспорен. Право на всеки субект е кой начин на защита да избере. Фактът, че законодателят бил предвидил повече от един исков ред за защита означавало, че молителят може да избере който желае от исковете или и двата, но не и, че алтернативно е длъжен да избира, защото това било недопустимо ограничаване на процесуалните му права. Неадекватно бавното правосъдие, само по себе си обезсмисляло всички искове на К., като в обжалваното определение той съзирал субективна пристрастност на съдебния състав по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена подадената от С. В. К. молба с вх. № 270 938/28.01.2021 година за отмяна на определение № 641/02.10.2015 година на ВКС, ГК, ІV г. о. постановено по ч. гр. д. № 3883/2015 година. Насрещната страна по частната жалба С. Г. Г. е подала отговор на същата с вх. № 68 674/05.11.2021 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. С. В. К. молба е бил уведомен за обжалваното определение на 19.10.2021 година, а подадената от него срещу същото частна жалба е с вх. № 67 946/22.10.2021 година. Поради това е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК, преклузивен срок за обжалване. Наред с това частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Както се посочи по-горе обаче същата е подадена чрез упълномощения от С. В. К. молба адвокат П. Е. Б., като между него и председателя на настоящия съдебен състав съществуват обстоятелства обосноваващи хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Предвид изложеното съдия Зоя Атанасова следва да се отведе от състава на съда по настоящето производство на основание чл. 22, ал. 2 от ГПК, за да се избегне евентуалното съмнение при разрешаването на спора, а делото следва да се докладва за определяне на нов член на съдебния състав по реда на т. 6.3 от Правилата за образуването и случайното разпределение на делата във ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение