Определение № 1150 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2023 г.

Производството е по реда на чл.282 ал. 5 ГПК. С определение №128 от 11.01.2024г производството по гр.д гр. дело №1730/2023 г.е приключило,като не е допуснато до касационно обжалване решение № 13 от 26.01.2023г по в.гр.д. №350/2022г на Пловдивски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 23.03.2022г по гр.д №2806/2020г на Пловдивски окръжен съд по уважен осъдителен иск за парично вземане на основание чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Касаторът И. М. М. е спрял изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение,като съгласно определение №2317/25.07.2023г гр. дело №1730/2023г Трето г.о по сметка на ВКС е внесено обезпечение в размер на 509845,76лв ,налично по сметката на съда/л.48-49 от описа на делото /.Вносител е И. П. М.. С молба вх.№2597/12.02.2024г двамата са поискали освобождаване на сумата по гаранцията ,която да се преведе / нареди/ на ищеца и кредитор по взимането И. Т. И.,като са представили сключено с последния писмено споразумение с дата 07.02.2024г.,уреждащо отношенията им както по дълга,така и относно залога/обезпечението/.Титулярът на посочената сметка И. Т. И. също е депозирал молба до съда,с която декларира постигнатото съгласие по представеното от молителите споразумение. След изпълнение на процедурата по чл.403, ал.2 ГПК от И. Т. И. е постъпило и писмено становище с вх.№4331/11.03.2024г, с което допълнително е уверил съда в коректността на посочените данни. За вземането е бил издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело с длъжник И. М. М. .Кредиторът И. Т. И. е представил доказателства,че на основание 432,ал.1 т.2 ГПК с постановление от 08.02.2024г изп.д.№ 154/2023г на ЧСИ М. К. е спряно образувано изпълнително производство,по което е взискател,в изпълнение на договореното съгласно сключеното и представено на съда споразумение с длъжника И. М. М.. От така установените обстоятелства следва ,че по отношение на внесеното по сметка на ВКС обезпечение, няма основания за насочване на изпълнителни действия понастощем, съответно - доколкото е налице договор, няма задължение за съда да осъществи превод на сумата по обезпечението по сметка на ЧСИ М. К.. Предвид така постъпилите молби и становища,които са еднопосочни,настоящият състав на ВКС намира,че няма основание да не зачете споразумението на страните относно връщането на даденото обезпечение по начина,посочен в молбата. Предвид горното Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.