Определение № 10727 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Т. Ц. Р. от гр. Луковит, действащ чрез пълномощника адв. Грозев, за отмяна на влязло в сила Решение № 11175 от 20.08.2020 г., постановено по адм. дело № 2396/2020 г. по описа на Върховния административен съд от тричленен състав от пето отделение на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 213 от 30.12.2019 г. по адм. дело № 173/2019 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Искателят излага доводи за наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото - влязла в сила присъда № 4 от 11.03.2024 г. по НОХД № 229/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч (неточно посочен в искането като Районен съд – Ловеч), с която е признат за невиновен по повдигнати срещу него обвинения за извършени престъпления от общ характер. Претендира отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. От молителя е направено и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса допустима ли е национална правна уредба, която не допуска поради изтичане на определен срок гражданите да представят пред съд нови обстоятелства, касаещи отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато изтичането на срока не е по вина на гражданите, а поради причини, свързани с продължителни съдебни или административни производства пред съда или друга държавна институция. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на ОД на МВР – Плевен, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема искането за процесуално недопустимо по следните съображения: Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Сроковете са преклузивни и изтичането им погасява правото да се иска отмяна. Тримесечният срок от узнаването се включва в рамките на основния едногодишен срок, чието изтичане преклудира правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, дори когато тримесечен срок не е започнал да тече. Решението, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила на датата на постановяването му от касационната инстанция - 20.08.2020 г. Едногодишният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК е изтекъл на 20.08.2021 г. Искането е подадено на 17.07.2024 г., т.е. далеч извън предвидения едногодишен срок, поради което се явява просрочено. Съдът следи служебно за спазването на срока за подаване на искането за отмяна, който е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Подаденото след изтичането на преклузивния срок искане е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. С оглед недопустимостта на искането за отмяна, особеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 5 във връзка с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия