Определение № 3002 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1967/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6102 от 06.03.2024 г., подадена от „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД“ ООД, ЕИК 202898414 със седалище и управление в гр. София против определение № 331 от 13.02.2024 г. по ч. гр. дело № 2662/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е допълнено определение № 2566 от 15.10.2023 г. по ч. гр. дело № 2662/2023 г. на САС, като „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД“ ООД ЕИК 202898414 е осъдено да заплати в полза на адв. С. А. Б. (с предишно фамилно име Н.), ЕГН [ЕГН], сумата от 847.66 лв., представляваща дължим адвокатски хонорар за оказано безплатно представителство на Б. Б. З., ЕГН [ЕГН] и Ц. Б. М., ЕГН [ЕГН]. В частната жалба се развити съображения, че обжалваното определение е неправилно, защото дружеството е получило препис от исковата молба на ответните страни по предходно заведеното гр. дело № 3230/2020 г., на 21.07.2020 г. на СГС, т.е. след завеждане на исковата молба, по която е образувано настоящото гр. дело № 6897/2020 г. на СГС, поради което счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и не дължи разноски. Алтернативно са наведени съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с определение № 2566 от 15.10.2023 г. по ч. гр. дело № 2662/2023 г. на САС, е уважена частично жалбата на „Слатина-Булгарплод“ ООД, като е отменено определение № 275209 от 27.10.2021 г. по гр. дело № 6897/2020 г. на СГС, в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на П. И. П. и Ц. И. Б. и вместо това делото в тази част е върнато на СГС за присъединяване по реда на чл. 253 ГПК към гр. дело № 3230/2020 г. на СГС, а само в останалата част определението е потвърдено. Предвид факта, че определението е отменено частично, счита, че неправилно са присъдени в пълен размер разноски, вместо да се съобрази правилото на чл. 78, ал.3 ГПК. Изложени са и съображения, че САС се е произнесъл в противоречие с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/22 г., като не е приложена признатата възможност националните съдилища да присъждат разноски под минималните определени с Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения. Последният довод е, че адв. С. Б. се явява и страна по делото в лично качество заедно с Б. З. и Ц. М., при което САС не е направил разграничение между това какъв труд адвокатът е положил лично за себе си и какъв труд е положил за останалите ответници, които защитава безплатно. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1, вр. ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, постановено на осн. чл. 248 ГПК, с което са присъдени разноски за производството по въззивната частна жалба, САС се е мотивирал с това, че с определение № 2566 от 15.10.2023 г. е потвърдил определение № 275209 от 27.10.2021 г. постановено по гр. дело № 6897/2020 г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено по отношение на П. С. Н., С. А. В., Б. Б. З. и Ц. Б. М. на основание чл.126 ГПК, като по-късно заведено, т.е. частната жалба в тази част е приета за неоснователна. Поради неоснователността на частната жалба в тази част, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците по частната жалба са пирсъдени своевременно претендираните разноски, тъй като спрямо тях е налице окончателен съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК. Не е коментирано, че със същото определение е отменено частично определение № 275209 от 27.10.2021 г. по гр. дело № 6897/2020 г. на СГС, в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на други лица - П. И. П. и Ц. И. Б. и в тази част делото е върнато на СГС, за присъединяване по реда на чл. 253 ГПК към гр. дело № 3230/2020 г. на СГС. Отчетено е, че е представен договор за правна защита и съдействие от 01.12.2021 г., сключен между ответниците Б. Б. З. и Ц. Б. М., от една страна, и адвокат С. А. Б., от друга страна, изразяващи се в изготвяне на отговор на частна жалба, подадена от „Слатина-Булгарплод“ ООД против определение № 275209/27.10.2021 г. по гр. дело № 6897/2020 г. на СГС. Уговорено е че адв. С. Б. оказва безплатна правна помощ на ответниците Б. Б. З. и Ц. Б. М., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, тъй като клиентите са роднини на адвоката. Размерът на възнаграждението е определен при данъчна оценка на 67432 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и минималният хонорар за конкретния казус - 847.66 лева. Определението е правилно. Действително към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело от частният жалбоподател не е бил получил все още исковата молба по по-рано образуваното дело, но след узнаването не е предприел действия за оттегляне на иска. Напротив, производството е продължило, извършвани са процесуални действия, за които е указвана правна помощ. Договорът за правна помощ между ответниците Б. Б. З. и Ц. Б. М., от една страна, и адвокат С. А. Б., по който е присъдено възнаграждение, е сключен много след подаване на исковата молба по второто образувано дело – на 01.12.2021 г. Затова не може да се приеме, че частният жалбоподател, като ищец не е дал повод ответниците да направят разноски и да ангажират адвокатска защита, т.е. доводът за приложение на чл. 78, ал.2 ГПК е неоснователен. За определяне на минималният размер на адвокатското възнаграждение е от значение материалния интерес, който в случая е общия интерес на двете защитавани лица. Обстоятелството, че адв. Б. е действала и в свой интерес е без значение, тъй като не е присъдено възнаграждение за извършените от нея за нея правни действия, а за доверителите й. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По отношение на доверителите Б. Б. З. и Ц. Б. М. е потвърдено определението за прекратяване, което е влязло в сила. Тъй като съсобствениците, респективно и сънаследниците са обикновени другари, обстоятелството, че по отношение на друг лица е отменено определението за прекратяване е без значение. Тези други лица не са били доверители по същия договор за правна помощ. Присъденото възнаграждение е в минималният размер на адвокатските възнаграждения, но не е под този размер. С Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/22 г., на което се позовава частният жалбоподател, се приема, че ако българският съд установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер в националната правна уредба, противоречи на чл. 101 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение /т. 41 от решението/. Приетото води до извода, че преценката за противоречие с цитираните норми е на националния съд, а Съдът /СЕС/ не извежда извод за противоречие на норми от националната правна уредба относно размерите на адвокатските възнаграждения, с чл. 101 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение