Решение № 11089 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15832/2011 г.

Решение № 11089 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15832/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, срещу решение № 431 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 879 по описа за 2010 г. на Административния съд - Велико Търново, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 1000434 от 30.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с ревизионен акт № П-1000434 от 1.09.2010 г., поправен с ревизионен акт № 1016576 от 4.10.2010 г., потвърден с решение № 414 от 11.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново в частта относно определени задължения, представляващи авансови вноски за ДОО за ревизиран период от 20.02.1995 г. до 31.01.2005 г. в размер на 1 782.01 лв. и задължение за лихви в размер на 3 597.05 лв., както и авансови вноски за ЗО за ревизиран период от 1.07.1999 г. до 30.11.2004 г. в размер на 209.88 лв. и задължение за лихва в размер на 335.80 лв., поради това, че са погасени по давност. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Образувано е и по касационна жалба на адв. Теодора Найденова, в качеството и на процесуален представител на Лина Борисова Асеновска, срещу същия съдебен акт, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 1000434 от 30.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с ревизионен акт № П-1000434 от 1.09.2010 г., поправен с ревизионен акт № 1016576 от 4.10.2010 г., потвърден с решение № 414 от 11.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., за 2005 г., и лихви за забава, както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., за 2008 г. и задължения за лихви., както и за авансови вноски по ЗЗО за периода 1.12.2004 г. - 31.12.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В касационната жалба са направени и доказателствени искания. Ответната страна по първата касационна жалба - Лина Борисова Асеновска не ангажира становище по нея. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от юрисконсулт Вася Василева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - Велико Търново ревизионен акт № 1000434 от 30.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с ревизионен акт № П-1000434 от 1.09.2010 г., поправен с ревизионен акт № 1016576 от 4.10.2010 г., потвърден с решение № 414 от 11.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже при осъществяване на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 2 от ДОПК, а именно, че са налице данни за укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получените доходи не съответства на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице. За ревизираната 2004 г. е констатирано и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно, че лицето не е подало годишна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Ревизионният период е от 1.01.2004 г. до 31.12.2006 г. за установяване на задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и от 1.01.2007 г. до 31.12.2008 г. за установяване на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Направена е ревизия за дължими вноски по повод социалното осигуряване за ревизиран период 20.02.1995 г. - 31.12.2008 г. и за дължими вноски за здравно осигуряване за времето от 1.07.1999 г. до 31.12.2008 г. Лицето е уведомено, че ревизията ще се осъществява по посочения ред, съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като не е представило декларация, съгласно чл. 124, ал. 3 от ДОПК. При изследване на парични потоци административният орган е взел предвид всички внесени и изтеглени от лицето суми по банковите й сметки в "Банка ДСК" АД, в "Юробанк и Еф Джи България" АД, включително получени от него кредити и обезщетения от НОИ, съобразено е наличието на режим на съпружеска имуществена общност, взето е предвид придобиването на недвижим имоти, получени наеми от земеделски земи, доходи от трудови и извънтрудови правоотношения и дейност като едноличен търговец в размерите, декларирани от него в годишните данъчни декларации. Ревизираното лице твърди, а и спорно се явява установяването на придобит доход от 20 000.00 лв. по повод договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Койнаре между Киро Рангелов, Лина Асеновска, ревизираното лице и Филиз Кючукова. Спорно се явява и установяването на придобити доходи за периода от 1995 г. до 2008 г. от отглеждане на животинска продукция, както и за получени парични средства от сина й Марио Киров Рангелов. Направено е възражение за погасяване по давност на задължения за ДОО за времето от 20.02.1995 г. до 31.01.2005 г. в размер на 1 782.01 лв. и лихви в размер на 3 597.05 лв., както и на задължения за ЗО за периода от 1.07.1999 г. до 30.11.2004 г. в размер на 209.88 лв. и за лихва в размер на 335.80 лв., чрез възраженията по ревизионния доклад, като е взето предвид и е налице произнасяне по него. Тази фактическа обстановка е изложена подробно в мотивите на обжалваното решение, като съдът я е обсъдил точно и последователно, както и събраните пред него доказателства. Назначена е съдебно-икономическа експертиза, като определеният по нея депозит за вещо лице не е внесен и тя е заличена като доказателство. За събиране на гласни доказателства са допуснати до разпит и свидетели, същите не са доведени от жалбоподателката и не са разпитвани. Първоинстанционният съд е обсъдил и приложените правни разпоредби, като е отговорил и на възраженията на жалбоподателя. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. При формирането на данъчната основа и конкретно по повод приходната част от паричния поток се оспорва непризнаването като приход на сума от 20 000.00 лв. по повод договор за продажба на недвижим имот от 20.10.2008 г. Същият договор е представен, както и разписка за платената сума, като съдът не ги кредитира. Правилно той се е обосновал с факта, че договорът за продажба на недвижим имот е формален, като с оглед на неговата валидност следва да бъде сключен в нотариална форма, а процесният договор не е в такава форма. По повод на представената разписка, подписана от купувачката, съдът не я цени като частен документ, оспорен от приходната администрация. По повод твърдението за получени за периода 1995 г. - 2008 г. доходи от отглеждане на животни по делото не са ангажирани доказателства както в административното, така и в съдебното производство. Правилен е изводът на съда, че за данъчни цели лицето, ако осъществява дейност, следва да води определена отчетност при положение, че действително е реализирало дейност. Освен това по делото не се установява такива доходи да са декларирани в ГДД на ревизираното лице като такива от селскостопанска дейност. Същото не е регистрирано като земеделски производител. По повод третия спорен момент относно твърдението за дадени парични средства от сина на ревизираното лице в размер на 17 500.00 лв., същото не се доказва от представената декларация с характер на разписка, която е частен документ, оспорен от приходната администрация. Изложените от съда съображения с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и на чл. 22, ал. 4, във връзка с чл. 11 от същия закон, според които за данъчни цели се изисква дарението да е в писмена форма са точни и следва да бъдат отчетени като правилни. По повод разходната част от паричния поток е направено възражение за неотчитане на обстоятелството, че ревизираното лице е семейно и по повод имуществото следва да бъде съобразяван режима на семейната имуществена общност. Съдът е отговорил и на това възражение, като е посочил, че административният орган и решаващият административен орган са съобразили това обстоятелство и възражението е неоснователно, което се установява и относно преценяване на приходите от наем, на три недвижими имоти в режим на СИО, а също и при преценяване на разходите с придобиването на недвижими имоти. Тези възражения се поддържат и в касационната жалба, като в нея се твърди също, че лицето не е имало задължение да подава ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., понеже е било в трудови правоотношение. Следва да се направи уточнение, че позоваването на това обстоятелство е с оглед на установени реализирани доходи не само по повод трудово възнаграждение, за които такава следва да се подава. Същото е неточно, но не рефлектира върху законосъобразността на акта, след като се доказват останалите две основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. По повод възражението, че административният орган не е отчел получен от нея кредит от 5 000.00 лв., то е неоснователно доколкото същият е взел предвид сумите от банковите й сметки, в които те са били вложени и чрез които са погасявани разходите й. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно в тази му част. В касационната инстанция не се събират доказателства, поради което доказателствените искания направени в жалбата са недопустими, като следва да се отчете, че жалбоподателката не е проявила достатъчна процесуална активност, за да докаже твърденията си с оглед оборване констатациите по ревизионния акт, с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. В първоинстанционното производство е била назначена съдебно-икономическа експертиза и е допуснато събиране на гласни доказателства, но не са внесени депозити затова, поради което те са заличени, а и видно е от съдебното досие, производството по делото е било непрекъснато отлагано. Не са налице процесуални нарушения, както се твърди в касационната жалба, поради които следва да се отмени делото и върне за ново разглеждане с оглед осъществяване на ефективна процесуална защита, каквато възможност жалбоподателката е имала. По повод първата касационна жалба във връзка с признаване за погасени по давност на задължения за ДОО за времето от 20.02.1995 г. до 31.01.2005 г. в размер на 1 782.01 лв. и лихви в размер на 3 597.05 лв., както и на задължения за ЗО за периода от 1.07.1999 г. до 30.11.2004 г. в размер на 209.88 лв. и за лихва в размер на 335.80 лв, се застъпва становището, че съдът неправилно е отменил оспорения ревизионен акт поради погасяването на тези задължения. Касаторът е изложил подробни съображения, като за точност следва да се има предвид, че е налице противоречива съдебна практика. Доколкото в първоинстанционното решение са изложени съображения за това, че когато данъчните/осигурителните задължения са погасени по давност, то само на това основание не може да се приеме, че ревизионният акт е незаконосъобразен, но актът се явява такъв, когато вече има направено възражение пред административния орган, то те са само фактически издържани. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила и в тази част. При този изход от делото на първия касатор не се дължат съдебни разноски, понеже такива са му присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, а от втория не е искано присъждане на такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение