Определение № 115 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Делото е образувано по молба на Е. Г. Й. за отмяна на влязло в сила решение № 1105 от 22.06.2004 г. по гр.д. № 522/2003 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е отменено решение от 29.07.2002 г. по гр.д. № 518/2001 г. на Окръжен съд-Монтана и е постановено друго за уважаване на предявения от В. П. И., И. П. И. и М. П. Л. против Е. Г. Й. ревандикационен иск по отношение на ливада от * дка в местността „Б. р.”. М. П. Л. и И. П. И. оспорват допустимостта на молбата за отмяна, като подадена след срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: Молителят е обосновал основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че съществуването на документите му е станало известно на 24.03.2010 г., когато се е снабдил с тях от лицето, в чието държане са се намирали. При липса на други данни, следва да се приеме, че срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е започнал да тече на 24.03.2010 г., а съответно подадената на 22.04.2010 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срок. Същата отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК и съответно е процесуално допустима. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение