Определение № 41 от 27.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 331/2013 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 133 от 06.02.2013г. на председателя на районен съд гр. Плевен, с което е прекратено съдебното производство по нохд № 2263/12г. по описа на същия съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: В районен съд гр. Плевен е образувано нохд № 2263/12г. по внесен обвинителен акт срещу Б. Т. М. и още три лица за престъпление по чл.234 от НК, извършено в съучастие. Всички съдии от районния съд са се отвели от разглеждането на делото предвид обстоятелството, че подсъдимият е бивш съпруг на М. М. -деловодител в деловодството на наказателно отделение. Невъзможността да се образува състав в първоинстанционния съд е обусловила необходимост от прекратяване на производството по цитираното дело и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията на ВКС, по реда на чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за изпращане на делото в друг, еднакъв по степен районен съд, тъй като съдът, на който делото е подсъдно като първа инстанция, не може да образува състав. При това положение, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, в друг съдебен окръг, а именно – районен съд гр. Ловеч. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,