Определение № 6760 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2650/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. К. Л., чрез процесуален представител, срещу Определение № 40206 от 02.12.2025 г. постановено по адм. дело № 9869/2025 година на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното определение, на основание чл.154а ал.1 т.7 от АПК, съдът е спрял производството по адм. дело № 9869/2025 г. по описа на АССГ до произнасяне на Върховния административен съд (ВАС) по Тълкувателно дело № 6/2024 година. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи за неговата неправилност. Поддържа, че производството пред АССГ е образувано преди влизането в сила на измененията на АПК, обн. в ДВ бр.63/2025г., в сила от 05.08.2025г., поради което и на основание параграф 40 от ПЗР на ЗИД на АПК следва да намерят приложение нормите на чл.229 ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Развива съображения и за противоконституционност на нормата на чл.154а а.1 т.7 от АПК при прилагането й спрямо заварени производства, поради несъответствие с преамбюла, с чл.4 ал.1, чл.8, чл.56, чл.120 ал.2, чл.121 и чл.122 от Конституцията, като при установяване на предпоставките за това прави искане за сезиране на Конституционният съд на Р България от касационния състав. Ответникът – и. ф. административният ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неооснователна. Производството пред АССГ е образувано на 19.09.2025г. по жалба на Б. К. Л. срещу решение изх.№ 7510/17.07.2025г. по Закона за достъп до обществена информация на и.ф. административен ръководител на СГП. За да спре производството по делото, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че отговорите на въпроси № 3, № 4 и № 5 на образуваното пред ВАС тълкувателно дело № 6 от 2024 г. са от значение за правилното решаване на спора, предмет на адм. дело № 9869/2025г. по описа на АССГ. Определението е правилно. Тълкувателно дело № 6/2024 г. по описа на ВАС е образувано по искане на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България. С разпореждане от 20.12.2024 г. на и.ф. председател на ВАС е образувано тълкувателно дело № 6/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по следните въпроси: 1. Условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ приложими ли са за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване? Информацията относно извършвани проверки по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представлява ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? 2. За целите на поискан достъп до обществена информация по ЗДОИ, Прокуратурата на Република България, в качеството си на задължен субект по ЗДОИ, задължена ли е да обобщава или предоставя информация, която не е свързана с критериите и показателите за водената от нея статистика и се намира в прокурорски преписки и/или досъдебни производства? 3. Актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването, представляват ли обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? Съответно актовете на прокурора след извършена проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представляват ли обществена информация по чл. 21 ал. 1 от ЗДОИ? 4. Информацията относно прекратено досъдебно производство и съдържащите се в него материали по разследването представляват ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? 5. Длъжен ли е административният орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство? Към настоящия момент тълкувателното дело не е приключило с постановяване на акт от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховен административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) съдът спира производството, когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора. Отговорите на въпроси 3, 4 и 5 от образуваното тълкувателно дело действително са от значение за правилното решаване на спора пред АССГ. Съгласно § 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Неоснователни са доводите в частната жалба за образуване на производството пред АССГ преди влизане в сила на ЗИД на АПК ( обн. в ДВ бр.63/2025г., в сила от 05.08.2025г.). Жалбата на Б. К. Л. е подадена до АССГ чрез СГП на 18.09.2025г. и изпратена, ведно с административната преписка, в АССГ на 19.05.2025г., след влизане в сила на посочените промени в АПК, поради което и реда по параграф 40 от ПЗР на ЗИД на АПК, обнародвани в ДВ бр.63/2025г. е неприложим. В конкретната хипотеза първоинстанционният съд е приложил действаща правна норма, в производство, което е образувано пред него след влизането й в сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, в действащата й редакция, създава правна възможност, но не и задължение за съответния съд да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между приложим по поставеното му за разглеждане дело закон /или отделна законова норма/ и конституционна норма - съдът служебно или по искане на страна по делото може да сезира, но само ако при разглеждане и решаване на делото прецени, че такова несъответствие е налице. Искането на частния жалбоподател за сезиране на Конституционния съд е направено под условие – в случай, че не бъде възприет довода, че чл.154а ал.1 т.7 от АПК не се прилага спрямо заварени производства. Нормата на чл.154а има действие занапред, поради което и прилагането на действащи правни норми от съда за спор, с който съдът е сезиран след влизането й в сила, не противоречи на принципа на правовата държава, както и на принципите за разделение на властите, правна сигурност и за равенство на страните в процеса. Поради изложеното искането за сезиране на Конституционния съд е неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание Върховният административен съд, Пето отделение