Определение № 265 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2278/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №3529 от 14.02.2022г., подадена от П. Й. Т., чрез пълномощника адв.Б. Ф., против определение №115 от 12.01.2022г. по в.гр.д. №1288/2021г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. за изменение на въззивно решение № 1512 от 13.10.2021г. по в.гр.дело № 1288/2021г. в частта за разноските, възложени в тежест на жалбоподателката. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с размера на определените от ОС-Варна разноски за въззивното производство, които са присъдени в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, като счита, че същите са прекомерни и следва да бъдат редуцирани до минималните размери. Ответникът по частната жалба „Енерго-Про Продажби“АД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решението № 1512 от 13.10.2021г., с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, съставът на ОС-Варна е осъдил ответника „Енерго-Про Продажби” АД да плати на ищцата П. Й. Т. разноски в производствата пред ВРС, ВОС и ВКС в общ размер 321,09 лева, съразмерно с уважената част от иска, а ищцата е осъдена да плати на „Енерго-Про Продажби” АД разноски в производствата пред ВРС, ВОС и ВКС в общ размер 3 495,89 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. С процесуално допустима молба по чл. 248 ГПК, ищцата е поискала да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, възложени в нейна тежест, като с обжалваното определение въззивният съд е оставил искането без уважение, приемайки, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Определението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При изчисляването на дължимите разноски въззивният съд е взел предвид представените по делото писмени доказателства относно сторените от ответника разноски-договорите за правна защита и съдействие, според които плащането на уговореното адвокатско възнаграждение е по банков път; платежните нареждания, удостоверяващи извършените плащания на възнагражденията за трите съдебни инстанции и за повторното разглеждане на делото от въззивния съд в общ размер 5 808 лева; платежните нареждания общо за сумата 253,98 лева за платена държавна такса за въззивно и касационно обжалване и таксата за допускане до касационно обжалване, както и за платените депозити за изготвянето на съдебни експертизи в първоинстанционното и въззивно производство в общ размер 792 лева, както и списъците по чл.80 ГПК, представени във всяка от съдебните инстанции. Съдът е съобразил съотношението между уважената и отхвърлена част от иска и е изложил съображения защо смята за основателни и до какъв размер направените от ищцата възражения за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в трите съдебни инстанции, като в пълно съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е намалил възнаграждението от 1 452 лева с начислен ДДС до 732 лева с включен ДДС за всяка от съдебните инстанции. Не се установява да е допусната грешка при определяне размера на разноските, възложени в тежест на ищцата, както неоснователно се твърди в частната жалба. В производство по чл. 248 ГПК не се дължат разноски, поради което няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство съдебен акт. Предвид това не следва да се присъждат разноски на ответника „Енерго-Про Продажби” АД за адвокатско възнаграждение по настоящото производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение