Определение № 24 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 135/2022 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 24868 от 01.12.2021г. на Е. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение от 28.09.2021г. по гр.д. № 1963/2021 г. на Районен съд - Русе, с което е изменен размера на месечната издръжка, определена със спогодба от 29.08.2011г., одобрена по гр.д.№5901/2011г. по описа на РС-Русе, дължима от Е. Д. Д. на непълнолетната Ц. Е. Д., като е увеличен от 80лв. на 220 лв., считано от 12.04.2021г. до настъплане на обстоятелства, обеславящи изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Представят се писмени доказателства, които молителят счита за относими към соченото отменително основание. Ответникът по молбата Ц. Е. Д., действаща лично и със съгласието на майка си Теменуга С. М., чрез процесуален представител адв.З. П. /пълномощно в кориците на гр.д. № 1963/2021 г. на Районен съд – Русе - на л.5, за процесуално представителство и в производството по отмяна/, в писмен отговор оспорва молбата като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.1 ЗАдв. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло влязло в сила /чл.296, т.2 ГПК/. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Молителят е внесъл дължимата държавна такса. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.