Решение № 2521 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. Касационна жалба на „Сити кеш“ООД, чрез процесуален представител, срещу решение №1372/10.07.2025г. постановено по адм. дело №355/2025г. на Административен съд – Сливен /АС-Сливен/.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът- Г. Р. Г., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

2. Частна жалба на Г. Р. Г., чрез процесуален представител, против определение №1518 от 05.08.2025г. по адм. дело №355/2025г. на Административен съд – Сливен.

Частният жалбоподател смята обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като решение №1372/10.07.2025г. бъде изменено в частта за разноските, като в полза на Г. се присъди адвокатско възнаграждение в разумен размер съгласно чл.8 от Наредба №1/2004г. или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не претендира разноски.

Ответната по частната жалба страна не изразява становище. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение АС-Сливен е отменил мълчалив на „Сити кеш“ООД, в качеството му на администратор на лични данни за предоставяне на достъп до лични данни по подаденото от Г. Р. Г. заявление вх.№2889 от 12.05.2025г., и преписката е изпратена на „Сити кеш“ООД в качеството му на администратор на лични данни за произнасяне по подаденото заявление, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

За да постанови този резултат съдът е приел, че „Сити кеш“ООД-администратор на лични данни, е бил сезиран от жалбоподателя Г. с писмено заявление по чл.37б ЗЗЛД, подадено по електронен път, което заявление съдържа и нормативно изискуемата форма откъм реквизити и съдържание, и е съобразено с изискванията на чл.37в ЗЗЛД.

Съдът е счел, че доколкото Г. се явява субект на данни, който извод се извлича от съществуващото между него и ответното дружество облигационно правоотношение, обективирано в сключени договори за паричен заем, то при наличието на надлежно сезиране от легитимирано лице, за „Сити кеш“ООД като администратор на лични данни е възникнало нормативно установено задължение да се произнесе в срока по чл.12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), но в случая такова произнасяне не е формирано, и не са налице данни за удължаване на срока по чл.12, §3 от Регламента.

Съдът е приел за безспорно установено, че ответното дружество е администратор на лични данни и като такъв обработва лични данни, и след като не се е произнесъл по същество по заявлението на Г. от 12.05.2025г., съдържащо конкретно формулирани искания, то „Сити кеш“ООД е нарушило разпоредбите на чл.12, параграфи 1, 2, 3, и 4, във вр. с чл.15 и чл.12 от Регламента.

АС-Сливен е достигнал до извод, че в процесния случай не са налице предпоставките за отказ от предоставяне, конкретно посочени в чл.37а, ал.1 ЗЗЛД. Според съда в случая ответното дружество като администратор на лични данни е било сезирано с конкретни искания, по които дължи произнасяне, като по делото липсват доказателства за изпращан какъвто и да било отговор или информация на заявителя в срока по чл.12, §3 от регламента, а отказът заявителя да получи достъп до данни по реда на чл.15 и чл.20 ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл.5, §1, б.“а“ ОРЗД.

При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо.

В случая съдът е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на „Сити кеш“ООД в едномесечен срок да се произнесе по заявление, изпратено на 05.05.2025г. (и повторно изпратено на 12.05.2025г.), с което е поискано предоставяне на информация, свързана с кредитополучателя Г.: данни относно сключените договори за паричен заем; подробна справка за всички извършени плащания по посочените договори, включително размера на всяко плащане, датата на постъпване на съответната сума, начина на разпределение на постъпленията по отделните компоненти на задължението- главница, лихви, такси, неустойки и други, както и предоставяне копия от всички договори за паричен заем.

В жалбата до съда се твърди, че изпратеното до „Сити кеш“ООД заявление е такова по чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.37б, ал.1 ЗЗЛД.

Същевременно видно от съдържанието му, с него са поискани „данни относно договори за паричен заем“ (справка за извършени плащания по договорите) и копия от договори за паричен заем.

Според чл.37б, ал.1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

Съгласно чл.15, §1 ОРЗД, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

Според ч.15 §3 ОРЗД администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

В конкретния казус в заявлението на Г. Р. Г. липсва съдържание, съответно на право на субект на данни по см. на ОРЗД. В този смисъл заявлението не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството му на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в ОРЗД, а представлява изявление на страна по договори за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частно-правни субекти (длъжник-кредитор), и е извън сферата на административните правоотношения.

В този смисъл неправилно АС-Сливен е приел, че „Сити кеш“ООД е сезирано от жалбоподателя Г. с писмено заявление по чл.37б ЗЗЛД, т.е. че е налице надлежно сезиране на администратор на лични данни от легитимирано лице, по реда и при условията на ЗЗЛД и ОРЗД.

В случая в жалбата до първостепенния съд Г. е направил опит да измени смисъла на заявлението, оправено до „Сити кеш“ООД, но това не променя характера на възникналото между Г. извънсъдебно правоотношение на основание процесното заявление.

Следва да се отбележи, че в случая не се касае за упражняване право на субект на данни по см. на чл.15, §3 изречение първо ОРЗД, с цел, различа от тази, посочена в съображение 63 от Регламента. Както се посочи по-горе в случая липсва каквото и да е искане, свързано с лични данни, а искането за „предоставяне на копие от всички договори за паричен заем сключени с г-н Г.“, каквото фигурира в процесното заявление, не представлява искане за предоставяне на копие от лични данни, съдържими в определени документи, в каквато хипотеза субекта на данни може да упражни правата си по чл.15-чл.17 ОРЗД.

Налага се извод, че при липса на заявление по см. на чл.37б ЗЗЛД, за упражняване право по чл.15-22 от Регламента, не може да се формира отказ на администратор на лична данни в т.ч. мълчалив отказ, който да подлежи на оспорване по реда на АПК.

Съответно жалба против липса на волеизявление на страна по облигационно правоотношение, по отправено искане от другата страна по правоотношението е недопустима поради липса на годен за оспорване АА по см. на чл.159, т.1 АПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решението на АССГ, и съответно постановеното акцесорно определение №1518 от 05.08.2025г. трябва да бъдат обезсилени, като постановени по недопустим за оспорване акт, а образуваното по недопустима жалба съдебно производство се прекрати.

По претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, и заявената с касационната жалба претенция за разноски е само за настоящата инстанция, на касатора следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) евро, което се присъжда заедно със заплатената ДТ в размер на 189.18 евро (370 лева).

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение