Определение № 1178 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 745/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника СД „Ю.В.С-Р - С. сие“ срещу определение на Софийски апелативен съд. Ищцата М. Р. не изразява становище. С обжалваното определение въззивния съд е оставил без разглеждане като просрочена подадената от ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Извода за неспазен срок за обжалване съдът е обосновал със съображенията, че според приложената по делото товарителница жалбата е била подадена на 03.05.2023 г., т. е. в последния ден от срока. От допълнително събраните по повод направеното от ищцата възражение за просрочие писмени доказателства - изискани, съответно представени, от пощенския оператор писма, фискален бон и известие за доставяне - съдът е установил, че не съществуват товарителниците с номера, съседни на номера на процесната товарителница, че според известието за доставяне пратката е била взета на 05.05.2023 г. и доставена на 10.05.2023 г., както и че касовият бон за пощенската услуга е бил издаден на 05.05.2023 г. Обсъждайки посочените факти, съдът е приел, че същите обосновават извод за подаване на пощенската пратка на 05.05.2023 г. извън срока за обжалване. С частната жалба се оспорва релевантността на обстоятелството, че не са представени товарителниците със съседни номера, като се поддържа, че липсва изискване за поредност на номерацията на товарителниците на пощенските оператори. Въведено е и оплакване за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС по въпроса за доказателствената сила на товарителницата, като се поддържа, че издадената от пощенския оператор товарителница се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти, включително отразената дата на постъпване на пратката при оператора. Частната жалба е неоснователна. Установеното несъществуване на товарителници със съседни номера не е обстоятелство, неотносимо към релевантния въпрос за датата на подаване на въззивната жалба, доколкото наличието, респ. липсата, на такива товарителници и датата на съставянето им са обстоятелства, които могат да служат като косвено доказателство при установяване на датата на съставяне на процесната товарителница. Освен това, въззивният съд е посочил, че установената липса на товарителници със съседни номера представлява пречка за съпоставка на датите на съставянето им с датата на процесната товарителница, но решаващия си извод относно приетата за действителна дата на съставяне на товарителницата/подаване на пощенската практика е основал върху останалите писмени доказателства - известието за доставяне и фискалния бон. Неоснователно е и позоваването на практиката по ч. гр. д. № 42/2013 г. на ВКС, III г. о., и т. д. № 1211/2015 г. на ВКС, II т. о., доколкото не е налице отклонение от нея - въззивният съд не е отрекъл доказателствената сила на товарителницата относно отразената в нея дата на постъпване на пратката, а е намерил същата за оборена въз основа на събраните в конкретния случай доказателства и установените с тях обстоятелства. Измежду последните решаващо значение има обстоятелството, че пощенската услуга е била заплатена на 05.05.2023 г. според издадения фискален бон. Съгласно чл. 69, ал. 1, изр. 1 ЗПУ пощенската услуга се предплаща, освен когато друго е уговорено с пощенския оператор (ал. 2), а съгласно чл. 25, ал. 6 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Извършеното на 05.05.2023 г. плащане на пощенската услуга, при липсата на каквито и да било твърдения и доказателства от страна на жалбоподателя в тази насока и при съобразяване на посочените разпоредби, обосновава извод, че и самата пощенска услуга е била предоставена едва на 05.05.2023 г., т. е. че жалбата е била предадена на пощенския оператор след изтичане на срока за обжалване. С тези мотиви съдът