Определение № 528 от 20.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 195/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 предл. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Р., Ф. М. и Ф. М., чрез процесуалния им представител – адв.К. П., против постановеното в производство по чл.248 от ГПК от Софийски апелативен съд, ГК ,4 състав определение от 07.02.2012 год. по гр.д.№ 2116 / 2011 год., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Наредбата /.Жалбоподателките оспорват правилността на определението с довода, че в първоинстанционното производство са представлявани от адвокат при условията на чл.38 ал. 1 т.2 ЗАдв. – безплатно, като материално затруднени лица, в каквато хипотеза са направили изрично и искането си за изменение на решението в частта за разноските, дължими за въззивното производство. Ответната страна - ЗК [фирма] - оспорва частната жалба с довод за недопустимост, предвид непредставен в срока по чл.80 пр. първо ГПК списък с разноски, както и като неоснователна, поради прекомерност на претендирания размер. Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 предл. второ от ГПК, от легитимирани да обжалват страни, обуславящи правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По основателността на същата настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, ТК, съобрази следното: Въззивното производство е с предмет уважената част от предявените от жалбоподателките искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за общо 150 000 лева - присъдено им обезщетение за неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е присъдил в тежест на ответника ЗК [фирма] разноски - адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв. вр. с чл. 7 ал.2 от Наредба №1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3 340 лева. Във въззивното производство ищците са представлявани от друг пълномощник, в чието пълномощно не е вписано безплатно процесуално представителство, нито договорена и / или заплатена сума като възнаграждение. Искане за присъждане разноски за тази инстанция, при условията на чл.38 ал.2 от Задв., е направено своевременно. В молбата си по чл.248 ал.1 от ГПК ищците – жалбоподателки изрично са заявили, че са представлявани безплатно, предвид затруднено материално положение. Първоинстанционното решение в осъдителната си част е потвърдено изцяло. При кумулативното прилагане на чл.38 вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата, съображенията на въззивния съд за неоснователност на искането по чл.248 ГПК, предвид липсата на доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство, не могат да бъдат споделени. Такива доказателства биха могли да са само изричните съвпадащи волеизявления на всяка от страните по упълномощителната сделка, каквито са и заявени. Дори да не биха били заявени, обаче, минималният размер, определим съгласно Наредбата, се явява гарантиран винаги, в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд / чл.36 ал.1 от ЗАдв. /, дори при липса на договор / чл.36 ал.3 ЗАдв. /, като в хипотезите на чл.38 ал.1 от ЗАдв., предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване на позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение / чл.38 ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78 ал.1 ГПК/. Интересите на противната страна не се явяват накърнени. Наличието на изрично договорено възнаграждение и недоказването му, би било единствено в ущърб на страната, имаща право на възмездяването му и то когато същото е било договорено в размер над гарантирания, съгласно Наредбата. Възражението на ответната страна, основано на липса на списък, е несъстоятелно, тъй като смисъла от представянето на такъв е в улеснението на противната страна и съда в съобразяването на всички извършени разноски и преклудиране възможността, позовавайки се на пропуск на съда, имащата право на разноски страна да претендира изменение или допълване на определението в частта за разноските. При своевременно претендиране на определимо съгласно Наредбата адвокатско възнаграждение, ответната страна не е заявила възражение за прекомерност, на основание чл. 78 ал.5 от ГПК / вкл. в становището си по молбата по чл.248 ГПК / и същото се явява преклудирано. Дори да не би бил споделен този извод, така определимият размер е минималния, гарантиран от Закона за адвокатурата / чл.38 ал. 2 предл. второ / и като такъв - неатакуем поради прекомерност. С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и присъдени 3 450 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивна инстанция, с оглед изхода на делото и на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение