Определение № 4157 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“– Затвора [населено място], срещу Определение №7732 от 16.09. 2025г. постановено по административно дело № 2286/ 2023г. по описа на Административен съд– Бургас (АС Бургас). Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с молба от С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“– Затвора [населено място], с искане за отмяна на влязло в сила Определение № 6027/ 22.08.2024 г., постановено по адм. дело № 2286 по описа за 2023 г. на Административен съд – Бургас. С разпореждане от 28.08.2025 г. съдът е дал указание на ищеца, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи точно и мотивирано кое е конкретното основание за искането му, от изброените в чл. 239 от АПК. Адм. съд е намерил молбата, с искане за отмяна на влязло в сила Определение № 6027/ 22.08.2024 г., постановено по адм. дело № 2286 по описа за 2023 г. на Административен съд– Бургас за очевидно неоснователна, необоснована и недопустима, тъй като въпреки дадените му от съда указания с разпореждане /28.08.2025 г., получено от него на 03.09.2025 г./, същият не е посочил конкретно и мотивирано кое от изброените в чл. 239 от АПК е основанието за искането му. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отмяна на определението, като неправилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията- докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната /частната/ жалба или протеста, и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение, като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7- дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. По делото е безспорно обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на искането са съобщени надлежно на лицето. Същият не е изпълнил изискванията в указания срок и с това не е отстранил нередовностите. Доводите, които съставляват касационни отменителни основания подлежат на разглеждане единствено в редовната инстанционна проверка, осъществена по реда на чл. 208- чл. 228 от АПК. Тези доводи не подлежат на разглеждане в производството по отмяна, която е средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Предвид характера на производството за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, като извънреден способ за защита, в рамките на което се цели преодоляване на стабилитета на съдебното решение, основанията за отмяна, които АПК съдържа, са посочени с императивни правни норми, конкретно, лимитативно и изчерпателно. Това означава, че същите не могат да се тълкуват разширително, т.е. основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, които не са посочени сред изброените в чл.239 АПК, не могат да се разглеждат и обсъждат и не могат да послужат като предпоставка за отмяна на съдебния акт. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ следва да се посочи, че и в тази част определението е правилно. Обосновано съдът е посочил, че недопустимостта на предявения от С. П. С. иск в случая обуславя неоснователността на искането му за допускане на правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП във вид на процесуално представителство по делото. Следва да се отбележи, че нито в сезиращото искане, нито впоследствие се сочат основанията по чл.239 от АПК. Това неизпълнение на указанията в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. С оглед на горното искането правилно е оставено без разглеждане, а производството по делото– е прекратено. Предвид изложеното настоящата жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане на адм. съд, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,