Определение № 2678 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1987/2024 г.

Производството е по чл.123 ГПК. Образувано е по молба от „Мултивак България“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Б.Б. за определяне на компетентен съд да разгледа подадено на 24.07.2024г. в Софийски районен съд заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу „Визия Папи“ ЕООД, [населено място], по което е образувано ч.гр.д. №20241110145162 по описа на Софийски районен съд. С определение №36066 от 09.09.2024г., постановено по същото дело, е прекратено производството и делото е изпратено на Върховен касационен съд на основание чл.123 ГПК. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че молбата по чл.123 е неоснователна. Искането по чл.123 ГПК от заявителя в заповедното производство е направено в изпълнение на указания, дадени от заповедния съд с разпореждане №108363 от 31.07.2024г. Районният съд приема, че съгласно чл.9, ал.3 ГПК /ДВ, бр.11 от 2023г./ заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл.417, ал.1, т.3, 6 и 10, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Към момента на образуване на заповедното производство принципът в чл.9, ал.3, изр.1 ГПК не се изпълнява, тъй като фактически няма изграден такъв модул в ЕИСС за централизирано разпределение. Според заповедния състав това създава трудности за определяне на компетентния съд, предвид действащата разпоредба на чл.411, ал.1 ГПК, предвиждаща, че заявлението се разглежда от съда, определен от тази система. Районният съд приема, че делата, образувани след 01.07.2024г. се разпределят по отменения закон /чл.411, ал.1 ГПК, Доп.- ДВ, бр.100 от 2019г./, а не по сега действащия закон /чл.411, ал.1 ГПК, ДВ, бр.11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г./, т.е. разпределят се на съд, който не е компетентен по закон. С оглед изложеното и множество допълнителни аргументи за невъзможността да бъде определен компетентен съд, съставът на Софийски районен съд указва на заявителя да подаде молба по чл.123 ГПК до ВКС за определяне на компетентен съд по делото. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.123 ГПК, предвиждаща, че когато компетентността на съда не може да бъде изведена от Глава ХII ГПК, тя се определя от ВКС. Безспорно с изменението в чл.411, ал.1 ГПК /ДВ, бр.11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г./ се предвижда заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се разглежда от районен съдия, определен съгласно чл.9, ал.3 ЗСВ, т.е. чрез централизирано разпределение на делата на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение, с изключение на делата, образувани по заявление по чл.417, ал.1, т.3, 6 и 10 ГПК, които се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл.411, ал.1, изр.1 ГПК. В настоящия случай не е налице нито едно от посочените изключения, поради което е приложим общият ред за централизирано разпределение, регламентиран в ЗИДГПК /ДВ, бр.11 от 2023г./, който съгласно §25 от преходните и заключителни разпоредби е в сила от 01.07.2024г. С §2 от ЗИДГПК /обн. ДВ, бр.67 от 09.08.2024г./ нормата на §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.11 от 2023г./ е изменена, като е продължен с една година /до 01.07.2025г./ периодът между обнародването и влизането в сила на новия процесуален ред за разпределение на заповедните производства. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че по отношение на местната подсъдност в заповедното производство е приложима разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК в предходната й редакция /ДВ, бр.100 от 2019г./, съгласно която местно компетентен да се произнесе по заявлението е районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Наличието на конкретна процесуална норма, определяща подсъдността на процесното заявление, изключва приложението на чл.123 ГПК, поради което молбата за определяне на компетентен съд от ВКС е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, съдът