Определение № 3001 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област София със седалище в София, ул. „Алабин“ № 22, против Определение № 19089 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2652 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, е оставена без уважение молбата на Областния управител на Област София с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 10443 от 01.07.2024 г., постановено по същото административно дело, в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение. Изразява становище, че установената по делото фактическа обстановка елиминира реализирането на хипотезата на мълчаливия отказ, поради което счита, че на ответника по частната жалба не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Уведомява, че е извършил заявената от първоинстанционния жалбоподател административна услуга, като на дата 09.08.2024 г. е издал Удостоверение, изх. рег. № ОА23-9691, обективиращо същата. Иска отмяна на оспорения съдебен акт. Алтернативно, в случай, че касационната инстанция прецени, че разноски за адвокатски хонорар се дължат на ответника по частната жалба, иска тяхното намаляване. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Ответникът по частната жалба – К. К. А. с [ЕГН] и с адрес в гр. Нови Искър, [адрес], не изразява становище по нея, в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши проверка на определението, предмет на контрол, на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, преценява следното: Частната жалба жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение и в срока, указан в същото. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Решение № 10443/01.07.2024 г. по адм. дело № 2652/2024 г. на Административния съд София-град, по жалба на К. К. А., е отменен мълчалив отказ на Областния управител на Област София за извършване на административна услуга по преписка № ОА23-23083 от 28.12.2023 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на Акт за държавна собственост на недвижим имот, или отписване на недвижим имот от актовите книги за недвижим имот с идентификатор 68134.503.1086 с площ от 792, 00 кв.м (номер по предходен план: 339, квартал 40, парцел XIII-339) и сграда с идентификатор 68134.503.1086.1 със застроена площ от 83, 00 кв.м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, находящи се в София, [адрес]. Наред с това административната преписка е изпратена на Областния управител на Област София за произнасяне по Заявлението на А., вх. № ОА23-23083/28.12.2023 г. в седемдневен срок от влизане на това решение в сила, при съобразяване на дадените указания в мотивите му. Със същото решение Областната администрация на Област София е осъдена да заплати на А. разноски по делото в размер на 1 010, 00 лв., от които 10, 00 лв. за държавна такса и 1 000, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. С молба, вх. № 22252 от 09.07.2024 г., Областният управител на Област София подава молба до Административния съд София-град (л. 207-208 от първоинстанционното дело) за изменение на Решение № 10443/01.07.2024 г. в частта за разноските. Възразява, че съдът не е разгледал своевременно направеното от него възражение за прекомерност на претендирания от първоинстанционния жалбоподател адвокатски хонорар. Позовава се на практика на СЕС и иска намаляване на присъдените в полза на А. разноски за адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е преценил за допустима и е разгледал по същество молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК. Постановил е обжалвания в настоящото производство резултат. Позовавайки се на мотивите на решението, чието изменение е поискано, съдът се е аргументирал, че е обсъдил и е приел за основателно своевременно направеното от Областният управител на Област София възражение за прекомерност на претендираното от А. адвокатско възнаграждение, намалявайки същото до минималния размер, предвиден за административни дела без материален интерес, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) в относимата й редакция. Посочил е, че поддържа изразеното в Решение № 10443/01.07.2024 г. становище относно размера на присъдените в полза на А. разноски за адвокатски хонорар. Като съобразил тълкуването на чл. 101, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), направено с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, на което се е позовал Областният управител на Област София, е приел, че наведеното от ответника в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на заплатеното от А. адвокатско възнаграждение не е надлежно мотивирано с твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото, които да обосновават намаляването му под определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в относимата й редакция, минимален размер. Върховният административен съд преценява обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. С частната жалба до настоящия съд Областният управител на Област София е уведомил, че е извършил на 09.08.2024 г. (т.е. след постановяване на решението, чието изменение в частта на разноските е поискал) заявената от А. с негово Заявление, вх. № ОА23-23083/28.12.2023 г. административна услуга. В този смисъл вътрешно противоречиви са оплакванията му, че от една страна установената по делото фактическа обстановка „елиминира всякакви възможности за реализиране на хипотезата на мълчаливия отказ“, а от друга, че в случая, е налице хипотезата на чл. 156, ал. 1, предл. трето АПК, доколкото той се е възползвал от правото си по тази разпоредба от Кодекса да издаде акта, чието издаване е отказал. След като заявената от ответника по частната жалба административна услуга е извършена след постановяване на Решение № 10443/01.07.2024 г. по адм. дело № 2652/2024 г. на Административния съд София-град и при съобразяване на дадените в същото указания по тълкуването и прилагането на закона, не може да се твърди, че административният орган я е извършил в хода на висящото съдебно производство по оспорване на мълчаливия отказ на задълженото лице за извършването й. В съответствие с материалния закон е преценката на първоинстанционния съд да не извърши поисканото от частния жалбоподател в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК намаляване на присъденото в полза на А. с Решение № 10443/01.07.2024 г. по адм. дело № 2652/2024 г. на Административния съд София-град адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. То се определя въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, като уговореният между страните размер на същото, трябва да бъде справедлив и обоснован, но не по-нисък от предвидения размер за съответния вид работа по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – чл. 36, ал. 2 от с.з. Административният съд, с решението, чието изменение в частта на разноските е поискано, е разгледал и уважил възражението на частния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил претендирания от А. по Договор за правна защита и съдействие № 10/2024 г. (л. 187 от първоинстанционното дело) размер на адвокатския хонорар от 1 500, 00 лв. на 1 000, 00 лв. Така присъденият в полза на ответника по частната жалба размер на адвокатското възнаграждение отчита всички обстоятелства, характеризиращи конкретното дело – поведението на частния жалбоподател, дало повод за завеждане на делото, изхода на правния спор (отмяна на отказ да бъде извършена административна услуга – хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК), неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, съществуващия нематериален интерес, видът и количеството на осъществената в полза на ответника по частната жалба правна помощ, както и размера на обичайно присъжданите по дела с подобен характер разноски. Поради това правилно е прието в обжалвания съдебен акт, че това възнаграждение не следва да бъде намалявано. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия