Определение № 253 от 18.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2691/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Татяна М. Разумовская –гражданин на РФ срещу определение №1062 от 9.04.2015 г. по в. т. дело №741/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата за изменение на постановеното по същото дело решение №41/20.02.2015 г. в частта за разноските като се присъдят разноските й пред въззивната инстанция в размер на 6700 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция по договор от 21.10.2014 г. и 400 лева-по договор от 10.10.-2014 г. и двата сключени с адвокат Петя Т. от ВАК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че и двата договора за правна помощ, с предмет задължение за процесуално представителство са сключени с адвокат Т. от ВАК, която не е осъществявала такова в хода на процеса, а освен това и не разполага с такава възможност по закон, тъй като на въззивния състав е служебно известно, че същата е със статут на младши адвокат чл.20 ал.6 ЗАдв. Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният извод е правилен по следните съображения: Не се спори,че адвокат Т. от ВАК е била със статут на младши адвокат по смисъла на чл.20 ал.6 ЗАдв по време на висящността на спора пред ВАС, поради което и съгласно чл.20 ал.6 ЗАдв същата не е имала право да представлява и защитава страната пред апелативните съдилища. Жалбоподателката твърди, че адв. Т. е изготвила писмен отговор на въззивната жалба, който впоследствие е бил депозиран от страната в съда, което и основание да се счете, че адвокат Т. е осъществила процесуално представителство пред въззивна инстанция и да й се зачетат за съдебни разноски и се присъдят договорените и заплатени за това възнаграждения в общ размер на 7100 лева. Изготвянето на самия текст на отговора на ИМ преди депозирането му в съда, обаче не представлява действие по осъществяване на процесуално представителство пред съд, доколкото се реализира извън правоотношението съд-страна в рамките на висящ исков процес и в този смисъл липсва изобщо реално осъществяване на подобно представителство. Такова и не би могло да бъде надлежно осъществявано в процеса от младши адвокат при ограничителната императивна разпоредба на закона- чл.20 ал.6 ЗАдв.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение