Определение № 8528 от 20.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Т. от гр.София, кандидат в конкурс за първоначално назначаване на длъжността „прокурор“ в районните прокуратури, чрез пълномощника му адв. Г.Грозев срещу определение №7684/10.07.2025г. по адм. дело № 1767/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение в частта, с която е отхвърлено особеното искане за спиране на лицето по чл. 166 АПК на решение по т. 3.1. от протокол № 5 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 05.02.2025 г., с което този конкурс е прекратен. В настоящото производство, поради особения му характер и кратките срокове за произнасяне ще се разгледа само искането по чл. 166, ал. 2 от АПК. Останалата част от жалбата ще се разгледа по реда на инстанционния контрол в предвидените за това срокове. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не излага отделни специфични аргументи по отношение на особеното искане, с изключение на това, че отново повтаря основанията за искането си. Ответникът – Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуален представител оспорва частната жалба и в частта по отношение на искането, като посочва, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на особено съществено засягане на патримониума на лицето, което е противопоставимо на обществения интерес. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, при спазване на срока и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството по адм. дело № 1767/2025 г. по описа на ВАС, шесто отделение е образувано по жалба на И. Г. Т. от гр. София, кандидат в конкурс за първоначално назначаване на длъжността „прокурор“ в районните прокуратури, обявен с решение по т. 1 от протокол № 44 от 30.11.2022 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез пълномощника му адв. Г.Грозев, срещу решение по т. 3.1. от протокол № 5 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 05.02.2025 г., с което този конкурс е прекратен. В хода на производството жалбоподателят е поискал съдът да се произнесе като спре изпълнението на обжалваното решение за прекратяване с аргумента, че изпълнението на решението го препятства да изпълнява длъжността прокурор, както и да получава по-висока заплата за тази длъжност. Определението в обжалваната част е правилно. Съдът правилно е отхвърлил искането. Мотивирал се е с това, че чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗСВ разпорежда жалбата да не спира изпълнението на оспореното решение, освен ако съдът постанови друго. Законодателната преценка за налагащо се предварително изпълнение на невлязлото в сила административно решение, прието от ПК на ВСС, по презумпция е било продиктувана от особено важен държавен или обществен интерес и необходимостта от своевременната му защита, като в конкретния случай административният орган е преценил, че държавния и обществен интерес с проведения опорочен конкурс се защитава с провеждане на нов конкурс. На държавния интерес от назначения на магистрати след проведени обективни и честни, отговарящи на закона конкурси е противопоставен интересът на лицето от получаване на по-висока заплата. Този личен имуществен интерес не може по никакъв начин да надделее над важността и необходимостта от провеждането на законосъобразни конкурси за заемането на магистратски длъжности. Именно поради тази причина е и отхвърлено искането за спиране, което настоящата инстанция намира за правилно. Следователно определението следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия