Определение № 2023 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1277/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на К. В. П. срещу определение № 910 от 09.04.2024г. по в.гр.д.№ 808/2023г. на Софийски апелативен съд, с което в производство по чл.248 ГПК е оставено без уважение искането на тази страна за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на разноски, сторени за защита срещу въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг:Живот и здраве“ АД. С частната жалба се иска отмяна на определението и уважаване на молбата с присъждане на разноски за адвокатска защита за въззивното производство. Твърдението е, че в часа на разглеждане на въззивната жалба - 10.30ч. на 04.12.2023г., поради сигнал за бомба достъпът в Съдебната палата е бил преустановен, поради което по обективни причини пълномощникът на въззивника К. П. - адвокат Г. Й. от САК не е могъл да се яви в съдебната зала. Съдебното заседание е било проведено в 11.30 часа в негово отсъствие без съдът да уведоми преди това страните дали и в колко часа ще се разгледат делата. При наличието на тези форсмажорни обстоятелства жалбоподателят счита, че съдът е следвало да уважи неговата молба, депозирана в деня след заседанието, която съдържа искане за присъждане на разноски за въззивното производство за адвокатска защита и доказателства за тяхното плащане. Оспорва се и правилността на аргумента на въззивната инстанция за отказ за присъждане на разноските, основан на отсъствие на депозиран отговор на въззивната жалба. Посочва се, че адвокатското възнаграждение се дължи за процесуално представителство, защита и съдействие, независимо от депозиране или не на отговор на въззивна жалба или на насрещна такава. Поискано е в настоящото производство да бъдат събрани доказателства дали е имало подаден сигнал за бомба на дата 04.12.2023г., в колко часа и за какъв период е бил ограничен достъпът в сградата на Съдебната палата, както и дали съдебният секретар на въззивния състав се е обадил на ищеца и на неговия пълномощник, за да съобщи, че по делото ще се проведе заседание. Отговор на частната жалба от насрещната страна не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивното производство е образувано по жалба на ответника Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг:Живот и здраве“ АД с предмет уважаване на иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 15 000лв. до 42 750лв. (за сумата от 27 750лв.). В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор, за която възможност въззиваемият е уведомен на 17.02.2023г. чрез упълномощения си пред първата инстанция адвокат Г. Й. от САК. Делото е насрочено за 04.12.2023г. от 10.30 часа. Разгледано е на същата дата в 11.29 часа, на второ четене, в присъствието на представител на въззивника. Въззиваемият П. не се е явил и не е бил представляван. Даден е ход на устните състезания. На следващият ден по делото е депозирана молба от адв.Г. Й., който е посочил, че неявяването му в съдебното заседание не е по вина на ищеца или на упълномощения адвокат, а поради недопускането на пълномощника в сградата поради сигнал за бомба. Тъй като не бил уведомен от съда дали делата ще бъдат разглеждани в същия ден, а охраната дала информация, че делата от 10.30 часа ще се отложат, е поискано да бъде взето предвид становището му по съществото на спора - да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение, за което с молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 09.11.2023г. с договорено и посочено като заплатено възнаграждение от 6 000лв. за изготвяне на книжа и осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№ 808/2023г. пред САС. С молбата е представен и списък по чл.80 ГПК. Въззивната инстанция не се е произнесла по тази молба. На 29.02024г. е постановено решение, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за разликата над 37 500 до 42 750лв., а в останалата част - за уважаване на иска за разликата над 15 000лв. до 37 500лв., решението е потвърдено. По подадената от въззиваемия молба по чл.248 ГПК, съдържаща аналогични на молбата от 05.12.2023г. съображения, съставът на САС е посочил, че откритото съдебно заседание по делото на 04.12.2023г. е проведено в присъствие на представител на жалбоподателя, при спазване на изискванията на чл. 142, ал. 1 ГПК, наред със заседанията по още шест въззивни дела, насрочени за същия час. От това обстоятелство въззивният състав е извел заключение, че е бил осигурен достъп до Съдебната палата, въпреки че преди заседанието, поради получен сигнал за поставено взривно устройство в сградата, е извършвана проверка, по време на която достъпът до нея е временно преустановен. Мотивирано е, че охраната на съдебната палата не е била оправомощена да съобщава, че насрочените за разглеждане за 04.12.2023г. от 10.30ч. от състава въззивни дела ще бъдат отложени. Като допълнително съображение е изложено и това, че срещу въззивната жалба не е изготвен отговор, поради което не е имало основание, при липса на извършени процесуални действия в защита на ответника по въззивната жалба, да се присъждат разноски в негова полза, съразмерно на уважената част от иска от въззивния съд, включително и при съобразяване на искането му от 05.12.2023г. с приложен договор за правна защита. Съставът на ВКС счита, че отсъства основание за постановяване на различен резултат по искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за въззивното производство поради съображението, че от страната/нейният пълномощник, които обективно са били възпрепятствани да присъстват в съдебната зала в 10.30 часа - датата на насроченото съдебно заседание, не е заявено и (то своевременно) искане за отмяна на хода на устните състезания и насрочване на ново открито заседание пред въззивния съд. Страната е могла и да депозира молба по електронен път в момента, в който е била уведомена за временно ограничения достъп до сградата на съда, с идентично съдържание на изпратената на следващия ден, с искане тя да бъде приложена и разгледана по делото. Единствено преди или най-късно в хода на последното открито съдебно заседание може да бъде депозирано искане за присъждане на разноски и към делото биха могли да бъдат приобщени доказателствата за договорено и заплатено възнаграждение за защита. В случая страната иска да бъде разгледана и уважена претенцията й за възмездяване на разноските за защита, с която е сезирала съда след даване ход на устните състезания и да бъдат приети и ценени доказателства за извършването им, също представени след като съдът е обявил, че ще се произнесе по съществото на спора. Това не са редовни процесуални действия - такива, извършени във висящ процес, в присъствието на двете страни, преди даване ход на устните състезания, поради което не могат да послужат като основание за изменение на вече постановеното по делото решение в частта за разноските. В производството по чл.248 ГПК могат да бъдат зачетени само надлежно и своевременно извършени от страната процесуални действия по искане за присъждане на разноски и депозиране на доказателства за тях. В конкретната хипотеза на безспорно установен ограничен достъп до сградата на Съдебната палата към часа на провеждане на откритото съдебно заседание по делото, отказ на въззивната инстанция да уважи искане за отмяна на хода на устните състезания и за провеждане на ново открито съдебно заседание, или неприлагане по делото на своевременно изпратена молба, съдържаща искане за присъждане на разноски и доказателства за тях, би било процесуално нарушение, имащо отношение към възможността страната да заяви надлежно и в срок искането си за присъждане и доказване на разноските. В тази хипотеза би било основателно възражението на страната срещу мотивите на въззивната инстанция за „липса на извършени от пълномощника процесуални действия в защита на ответника“. Действително адвокатското възнаграждение се дължи за процесуално представителство, защита и съдействие, независимо от депозиране или не на отговор на въззивна жалба или на насрещна такава, но поради отсъствие на искане за отмяна на дадения ход по съществото на спора или на изпращане на молба, която да се разгледа в открито съдебно заседание преди даване ход на устните състезания, по делото е останало неосъществено фактически процесуално представителство на адвокат Г. Й. по отношение на въззивника. На практика искането и представените към него доказателства за разноски се явяват действия, не извършени в рамките на състезателния съдебен процес по делото, които да могат да бъдат зачетени от съдилищата. Събирането на поисканите от частния жалбоподател доказателства е безпредметно - фактът на ограничения достъп до сградата на съда в посочения ден и час е безспорен. По делото няма съмнение, че съдебният секретар не уведомява страните дали (и в колко часа) ще бъде проведено откритото съдебно заседание след възстановяване на достъпа до сградата. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.