Определение № 169 от 30.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 278/2026 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 44, ал. 1 от НПК по повод повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - гр. Левски и Районен съд – гр. Велинград. С разпореждане № 138/18.03.2026 г. по н.ч.х.д. № 397/2025 г. Велинградският районен съд е прекратил съдебното производство по делото и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС кой съд да разгледа повдигнатото с тъжба обвинение за клевета. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С тъжба от 11.12.2025 г. кметът на община – Левски повдигнал обвинение за клевета, разпространена в телевизионно предаване по телевизия „Скат“ и чрез интернет сайт „Красив Плевен“ от подсъдимия. Образувано било производство по н.ч.х.д. № 293/2025 г., по описа на Районен съд – гр. Левски. С разпореждане от същата дата съдията докладчик извършил проверка на тъжбата и приел, че делото му е родово и местно подсъдно и насрочил делото в открито съдебно заседание за 09.01.2026 г. С разпореждането пропуснал да даде правна квалификация на повдигнатото с тъжбата обвинение от частен характер, каквото задължение има по 252, ал. 4, изр.второ от НПК и приел представените с тъжбата писмени доказателства, каквото действие следва да се извърши на етапа на съдебното следствие, което към този момент не е започнало. На 17.12.2025 г. подсъдимият подал електронно подписано възражение-отговор на тъжбата, с което възразил срещу местната подсъдност на делото. С разпореждане № 359, вместо с определение, постановено в закрито с.з. на 18.12.2025 г. едноличният съдебен състав приел, че престъплението е извършено на територията на Районен съд – гр. Велинград, тъй като постоянният адрес на подсъдимия бил в гр. Велинград и според електронното му възражение всички негови изявления – предмет на повдигнатото обвинение, са били извършени (обработени) на компютъра в офиса му в същия град. По тези съображения съдът прекратил съдебното производство и изпратил делото за разглежданетго му по компетентност на Районен съд – гр. Велинград. Основателно Велинградският районен съд повдигнал спор за подсъдност, тъй като аргументите за промяна на местната подсъдност са несъстоятелни. Престъплението клевета според тъжбата е разпространено чрез телевизионно предаване, излъчено по телевизия „Скат“ на 15.06.2025 г. и чрез предаване, публикувано на интернет сайта „Красив Плевен“ на 30.06.2025 г. Следователно, престъплението е извършено там, където клеветата с квалифициращ признак „разпространена чрез средствата за масова информация“ е станала достояние на обществото, т.е. – където телевизия „Скат“ може да се приема и гледа от зрителите и където интернет сайта може да се възприеме от потребителите. Заради квалифициращият си признак престъплението е извършено на територия, обхващаща съдебните райони на много районни съдилища. И след като тъжителят е подал тъжбата си в Районен съд - тр. Левски, чийто съдебен район обхваща територия, покрита от излъчването на телевизионния оператор „Скат“ и достъпна за интернет сайта „Красив Плевен“, този съд следва да разгледа обвинението за престъпление от частен характер. Както и всеки друг съд, отговарящ на същите критерии. Пострадалият от престъплението е узнал за него на територията на Районен съд –гр. Левски. Ето защо съдът в гр. Левски не е имал правно основание да изпраща делото за разглеждане другаде. Още повече, че местоживеенето на подсъдимия не е определящ признак за местна подсъдност на наказателните дела, както и обстоятелството къде (в кое помещение) е сглобена видеоинформацията, качена на интернет платформата или къде се намира студиото на телевизионния оператор, в което е проведено интервю с подсъдимия. Съображенията на съдията докладчик от Велинградския районен съд за т.нар. „център на интереси“ също не намират законова опора, тъй като цитираните решения на СЕС в гр. Люксембург не се отнасят до наказателни производства и не могат да променят установените в чл. 36 от НПК изисквания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 44, ал. 1 от НПК