Решение № 6306 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 243/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез гл. юриск. С. Шкодрев, срещу Решение № 39343/26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 5371/2025 г. по описа на Административен съд – София- град (АССГ), с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-07-8/08.05.2025 г., издадена от директора на СЗОК. Излагат се доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са твърдения, че при наличие на влязло в сила наказание „прекратяване на договор“ по отношение на едно лечебно заведение с конкретен лекар, наказанието е индивидуално и не следва да може да се сключи нов договор от същия лекар с друго лечебно заведение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че писмената покана е издадена при смесване съставите на чл. 76а и 76б от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). Претендират се разноски за касационна инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът - "Медицински център Ориндж" ООД, чрез адв. В. Тенева, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Навежда аргументи, че след като е налице влязла в сила заповед за прекратяване на договора по отношение на конкретно лечебно заведение, лицата нямат право да отчитат дейност като лекари към НЗОК в рамките на 12 месеца независимо към кое лечебно заведение. Намира за основателно възражението на касатора, че писмената покана законосъобразно е издадена на основание чл. 76а ЗЗО. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-07-8/08.05.2025 г., издадена от директора на СЗОК, на основание чл. 76а ЗЗО, с която на "Медицински център Ориндж" (МЦ „Ориндж“) ООД - изпълнител по договор № 22-7904/2023 г. за оказване на СИМП, сключен с НЗОК, е разпоредено да възстанови получени без правно основание суми в размер на 21 054,00 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира за установено, че със Заповед № РД-15-1368/08.10.2023 г. на директора на СЗОК, е наложена санкция /частично прекратяване на договор/ № 22-3928/2020 г. между НЗОК/СЗОК и ЛЗ СИМП – МЦ „ПСАГБАЛ Св.София“ ЕООД по отношение на медицинската дейност на д-р К. Г. и д-р Й. Д., изпълнители по пакет „Акушерство и гинекология“, за отчетената от тях дейност, която реално не е извършена. Заповедта е връчена на управителя на лечебното заведение на 15.11.2023 г. и същата е влязла в сила на 30.11.2023 г. Преди влизане в сила на горната заповед е сключено Допълнително споразумение от 09.11.2023 г. към Договор № 22-7904/17.10.2023 г. между НЗОК и МЦ „Ориндж“ ООД за оказване на СИМП, с което медицинските специалисти д-р К. Г. и д-р Й. Д. са включени като изпълнители по пакет „Акушерство и гинекология“. След извършена проверка от органа е издадена Заповед № РД-15-4/14.02.2024 г. на директора на СЗОК за прекратяване частично на Договор № 22-7904/17.10.2023 г. между НЗОК и ЛЗ за СИМП – МЦ „Ориндж“ ООД, по отношение дейността на д-р К. Г. и д-р Й. Д.. Видно от представеното протоколно определение от 06.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2371/2024 г. по описа на АССГ, поради направено искане от МЦ „Ориндж“ ООД за оттегляне на оспорването поради отпаднал правен интерес, жалбата им срещу Заповед № РД-15-4/14.02.2024 г. на директора на СЗОК е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Със Заповед № РД-18-563/31.03.2025 г. на директора на СЗОК, на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО във вр. с гл. XXI на Национален рамков договор за медицинската дейност 2023 - 2025 г. (НРД за МД 2023 - 2025 г.), е наредено извършването на проверка на лечебното заведение със задача: „Контрол по изпълнение на договора във връзка с писмо с вх. № 22-7904-8/26.03.2025 г.“ В изпълнение на заповедта е извършена проверка за отчетената дейност от МЦ по отношение на д-р К. Г. и д-р Й. Д. за периода 17.10.2023 г. - 15.02.2024 г., в който период е действал последния договор. Длъжностните лица са установили, че от страна на д-р К. Г. – специалист код 01- акушерство гинекология са отчетени 150 бр. амбулаторни листа (АЛ) на обща стойност 5046,00 лв., съответно от дейността на д-р Й. Д. – 435 броя АЛ на обща стойност 16 008 лв. В хода на проверката е прието, че амбулаторните листове са неправомерно отчетени, след влизане в сила на Заповед № РД-15-1368/08.10.2023 г., с която е наложена санкция /частично прекратяване на договор/ със СИМП – МЦ „ПСАГБАЛ Св.София“ ЕООД по отношение медицинската дейност на д-р К. Г. и д-р Й. Д., с което се нарушават разпоредбите на чл. 231, ал. 1 и чл. 232, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-18-563-1/08.04.2025 г. и в Протокол за неоснователно получени суми № РД-18-563-2/08.04.2025 г., въз основа на които директорът на СЗОК е постановил оспорваната в първоинстанционното производство покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. При извършената на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон – основание, водещо до неговата незаконосъобразност. Изложени са аргументи, че прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано, с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно, лекарят, по отношение на когото договорът е прекратен, запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК. Посочено е, че прекратяването на договора действа занапред, съответно няма обратно действие, поради което санкционни действия спрямо лечебното заведение, изразяващо се в процесната покана за възстановяване на суми, са лишени от правно основание. В заключение е прието, че описаното в писмената покана нарушение на чл. 231, ал. 1 и чл. 232, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. попада в хипотезата по чл. 76б, ал. 1 ЗЗО, съответно крайният акт – покана по чл. 76а ЗЗО не съответства на приложимата материално правна разпоредба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно, но по съображения различни от изложените. По отношение възприетото от съда, че постановената покана е издадена при смесване на съставите по чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, настоящият съдебен състав намира следното: Хипотезата на чл. 76а ЗЗО предвижда, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверката на контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Хипотезата на чл. 76б ЗЗО изисква също възстановяване на сумите, получени без правно основание, но когато това е станало вследствие на нарушение на този закон - ЗЗО или НРД като на нарушителя се налага и наказание, определено в този закон - ЗЗО или в НРД. В случаите по чл. 76б ЗЗО писмената покана се издава след като влезе в сила заповедта за налагане на санкции. Съпоставянето на двете хипотези води до извода, че последиците при издаване на писмена покана по реда на чл. 76а са по-леки, защото не се налага и санкция /наказание/, което е имуществена тежест. И двете производства протичат с проверка, разписана и извършвана от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО. В хода на тази проверка констатациите са във варианти, че няма нарушение на ЗЗО и НРД, но има неоснователно получени суми, че има нарушение на ЗЗО и НРД и има неоснователно получени суми и че няма неоснователно получени суми, но има нарушения на ЗЗО и НРД. В резултат на тези констатации административният орган следва, в рамките на компетентността си, да издаде писмена покана на основание чл. 76а, когато няма нарушения на ЗЗО и НРД, но има неоснователно получени суми; да издаде заповед за налагане на санкции по чл. 76б и да издаде писмена покана за неоснователно получените суми, когато се установи, че са вследствие на нарушение на ЗЗО и/или НРД; да издаде заповед за налагане на санкции по чл. 76б, когато няма неоснователно получени суми, но има нарушения на договора, ЗЗО и/или НРД. В случаите, когато се установяват неоснователно получени суми, които са в резултат на нарушение на ЗЗО и/или НРД, директорът на РЗОК /управителят на НЗОК/ издава заповед за налагане на санкции по чл. 76б ЗЗО, в съответствие с чл. 76б, ал. 2 ЗЗО, влизането в сила на заповедта за налагане на санкции, е условие за издаване на писмената покана за възстановяване на неоснователно получените суми. Предвид горното, заключението на административния съд за неправомерно издаване на оспорената писмена покана по реда на чл. 76а, ал.3 ЗЗО, а не по реда на чл. 76б ЗЗО, се явява неправилен. Изложеното не променя факта, че оспореното съдебно решение е законосъобразно и правилно като краен резултат. Съгласно чл. 103, ал. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г., в случаите, в които по време на действащия НРД е влязла в сила санкция "прекратяване на договор" по чл. 59, ал. 11, т. 1 или 2 от ЗЗО, издадена по реда на предходен НРД, договорът, сключен в съответствие с действащия НРД, се прекратява. На основание чл. 29, ал. 1, т. 6 от НРД за МД 2023 - 2025 г., директорът на РЗОК отказва да сключи договор при наложена санкция "прекратяване на договор". В съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НРД за МД 2023 - 2025 г., директорът на РЗОК може да сключи договор след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на санкцията "прекратяване на договор". По делото не е спорно, че Допълнителното споразумение от 09.11.2023 г. към Договор № 22-7904/17.10.2023 г. между НЗОК и ЛЗ за СИМП – МЦ „Ориндж“ ООД по отношение дейността на д-р К. Г. и д-р Й. Д. е сключено, преди влизане в сила на Заповед № РД-15-1368/08.10.2023 г. за налагане на санкция /частично прекратяване на договор/ между НЗОК/СЗОК и ЛЗ СИМП – МЦ „ПСАГБАЛ Св.София“ ЕООД по отношение на същите медицински лица, считано от 30.11.2023 г. В този смисъл, не се споделя възприетата от административния орган теза, че лечебното заведение е следвало да съобразява поведението си по изпълнението на сключения с РЗОК договор с невлязъл в сила административен акт, на който не е адресат и за който няма предвидено предварително изпълнение. В съответствие с изложеното от първоинстанционния съд, към момента на сключването на договора са налице валидни договорни отношения между страните, съответно извършените от тях дейности пораждат законосъобразни правни последици. Горното се потвърждава и от мотивите, изложени от директора на СЗОК в Заповед № РД-15-4/14.02.2024 г. за частично прекратяване на Договор № 22-7904/17.10.2023 г. между НЗОК и ЛЗ за СИМП – МЦ „Ориндж“ ООД, съобразно които поради липсата на стабилитет на заповедта за налагане на санкция,   тъй като не е влязла в сила към момента на сключване на допълнителното споразумение към договора от 09.11.2023 г., не е имало основание за отказ за включването на медицинските специалисти като изпълнители от страна на НЗОК/СЗОК в другото лечебно заведение – МЦ „Ориндж“ ООД. Едва след влизане в сила на Заповед № РД-15-4/14.02.2024 г. на директора на СЗОК, издадена на осн. чл. 103, ал. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г. би могло евентуално да се констатира неправомерно отчетена дейност и то единствено във връзка с дейността на медицинските лица по изпълнение на сключения с конкретното ЛЗ договор. Първоинстанционният съд правилно приема, че издадената и невлязла в сила заповед не подлежи на предварително изпълнение. През разглеждания период м. ноември 2023 г. – м. февруари 2024 г. санкцията „прекратяване на договор“, наложена на МЦ „Ориндж“ ООД – частично по отношение дейността на д-р К. Г. и д-р Й. Д., не е била приложена, отчетените дейности са били включени в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на СИМП, както и е било налице валидно сключено допълнително споразумение, касаещо двамата лекари. В случая определението от 06.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2371/2024 г. на АССГ за прекратяване на производството по оспорване от МЦ „Ориндж“ ООД на Заповед № РД-15-4/14.02.2024 г. на директора на СЗОК, е влязло в сила на 08.03.2025 г. В контекста на изложеното, следва да бъде съобразено, че цитираната Заповед № РД-15-1368/08.10.2023 г., послужила като основание за издаването на процесната писмена покана, засяга договорните отношения на СЗОК с друго лечебно заведение. Ответникът МЦ „Ориндж" ООД не е бил страна по ИД № 22-3928/2020 г., нито е участвал в административното правоотношение във връзка с издаването на Заповед № РД-15-1368/08.10.2023 г. на директора на СЗОК. В случая адресат на заповедта за налагане на санкции от 08.10.2023 г. е МЦ „ПСАГБАЛ Св.София“ ЕООД и не установен ред, по който другото лечебно заведение, което не е адресат на процесната заповед да се осведоми за наложеното наказание. В случая МЦ „Ориндж" ООД е уведомен едва на 15.02.2024 г. с връчването на Заповед № РД-15-4/14.02.2024 г. за частично прекратяване на договор № 22-7904/17.10.2023 г. между НЗОК и ЛЗ за СИМП – МЦ „Ориндж“ ООД по отношение дейността на д-р К. Г. и д-р Й. Д.. Видно от съдържанието на писмената покана посочените за възстановяване суми са за период от 13.11.2023 г. – 14.02.2024 г., респективно преди влизане в сила на Заповед № РД-15-1368/08.10.2023 г., с която е наложена санкция /частично прекратяване на договор/ № 22-3928/2020 г. между НЗОК/СЗОК и ЛЗ СИМП – МЦ „ПСАГБАЛ Св.София“ ЕООД, считано от 30.11.2023 г. и преди влизане в сила на Заповед № РД-15-4/14.02.2024 г. на директора на СЗОК за прекратяване частично на Договор № 22-7904/17.10.2023 г. между НЗОК и ЛЗ за СИМП – МЦ „Ориндж“ ООД по отношение дейността на д-р К. Г. и д-р Й. Д.. В допълнение към горното следва да се отбележи, че писмената покана е издадена във връзка с нарушение на чл. 231, ал. 1 и чл. 232, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. и то само по отношение дейността, отчетена от д-р К. Г.. От фактическа страна констатираното нарушение е обвързано единствено с отчитане на амбулаторните листове след влизане в сила на Заповед № РД-15-1368/08.10.2023 г. като няма данни дейността да е осъществена в противоречие с клаузите на ИД № 22-7904/17.10.2023 г. и НРД за МД 2023 - 2025 г. за отчитане на същата по пакет „Акушерство и гинекология“ като качество, обем и добра медицинска практика. Посочената заповед няма отношение към изпълнението на договора за оказване на СИМП, сключен между медицинските лица и ответника, а други нарушения не са установени. Налага се изводът, че в случая не са били налице законовите предпоставки по чл. 76а ЗЗО за издаване на акт за възстановяване на суми, получени без правно основание от изпълнителя на БМП. По изложените съображения, не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., представляващи адвокатски хонорар. Възнаграждението е под минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, с прибавен ДДС, поради което възражението на касационния жалбоподател за прекомерност следва да бъде оставено без уважение. Разноските следва да се присъдят след превалутирането им в евро, а именно дължима е сумата от 490,84 евро (четиристотин и деветдесет евро и осемдесет и четири евроцента), на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. На основание чл. 143, ал.1 АПК, във връзка с чл. 228 АПК и § 1, т. 6 ДР на АПК, възнаграждението за един адвокат следва да бъде възстановено от бюджета на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отменения акт – Националната здравноосигурителна каса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,