Определение № 6089 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7513/2023 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от П. Т. З. от гр. Димитровград, [улица] срещу Заповед №АД-450-05-147/22.07.2014г. на председателя на Народно събрание на Република България в частта на т. 4, б. „а“, първи абзац. Със заповедта в обжалваната й част се определя размера на таксите за обнародване в неофициален раздел на Държавен вестник на призовки на съдилищата, обявления и съобщения на министерства, други ведомства на бюджетна издръжка, общини ви техните органи с обем до Ѕ стандартна страница – 20 лева, действащи през 2015 година. Жалбоподателят счита обжалваната част на заповедта за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна. Жалбоподателят сочи, че при приемане на подзаконовия нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Излага съображения, че в случая напълно произволно е определен размера на таксата, без да е извършен анализ, калкулация и разходо-оправдателна сметка за необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, което противоречи и на чл. 2, ал. 2, изр. трето от Закона за държавните такси /ЗДТ/. Обосновава довода си за нищожност обжалваната част на заповедта с нарушение на чл. 10, ал.1 ЗНА и чл. 11, ал.3 с.з. като сочи че посочените законови разпоредби не допускат издаването на множество актове, уреждащи едни и същи обществени отношения, както и че нормативните актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на новия, изменят или допълващ акт, което в правило в случая не е спазено. Иска от съда да обяви за нищожна или да отмени оспорената Заповед №АД-450-05-147/22.07.2014г. на председателя на Народно събрание на Република България в частта на т. 4, б. „а“, първи абзац, както и да му бъдат пресъдени разноски по делото, за които представя списък. Ответникът – председателят на Народното събрание на Република България, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. М. Григорова, оспорва жалбата и изразява становище за недопустимост за разглеждане, алтернативно за неоснователност. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и иска, ако жалбата бъде уважена адвокатското възнаграждение да бъде намалено. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, счита възражението на ответника за недопустимост на жалба за основателно. Оспорваната заповед на председателя на Народно събрание е издадена на основание чл. 9, ал.2 и чл. 15 от Закона за Държавен вестник (ЗДВ). Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗДВ За обнародване на обявленията, съобщенията, поканите и другите известия в неофициалния раздел се заплаща такса, чийто размер се определя от председателя на Народното събрание с разпореждане, а съгласно чл. 15 с.з. Цената на отделен брой "Държавен вестник", както и цената на абонамента се определя от председателя на Народното събрание с разпореждане. В обжалваната й част със заповедта се определя размера на таксите за обнародване в неофициален раздел на Държавен вестник на призовки на съдилищата, обявления и съобщения на министерства, други ведомства на бюджетна издръжка, общини ви техните органи с обем до Ѕ стандартна страница – 20 лева за 2015 година. Законодателят е използвал термина „разпореждане“ при възлагане на правомощието на председателя на Народното събрание да определя таксата за обнародване на обявления и съобщения в неофициалния раздел на Държавен вестник. Терминът предполага еднократно действие – за всяко обнародване се определя съответна такса. По съображения за бързина, процесуална икономия и целесъобразност председателят на Народно събрание е обявил предварително таксите като ги е разграничил по вид, обем и заявител и спрямо тези характеристики е обявил постоянни такси за календарната 2015 г., които се прилагат за всяко обнародване, имащо посочените характеристики. Налага се извод, председателят на Народно събрание е съобразил волята на законодателя да опредял таксите за обнародване на обявления и съобщения в неофициалния раздел на Държавен вестник с нарочен акт, който има ограничено действие (според законодателя за всяко отделно обнародване), в конкретния случая за всяка година, предварително определени такси за всяко обнародване съобразно вида, обема и заявителя му за всяка календарна година. При съобразяване на изложеното, подадената жалба срещу Заповед №АД-450-05-147/22.07.2014г. на председателя на Народно събрание на Република България в частта на т. 4, б. „а“, първи абзац, определяща таксите за обнародване на обявления и съобщения в неофициалния раздел на Държавен вестник за 2015 г. е процесуално недопустима на основание чл.159, т.4 АПК. Атакуваният акт има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 АПК, тъй като съдържанието на заповедта, включително на оспорената т. 4, б. „а“ от нея, инкорпорира общозадължителни правила за поведение, т. е. правни норми, които са адресирани до неопределен и неограничен брой адресати и се прилагат нееднократно в рамките на календарната година. С приключването на съответната календарна година (в случая 2015 г), действието на акта се прекратява и същият вече не е част от действащото право. Следователно към датата на депозирането на жалбата (19.07.2023 г.) оспорената разпоредба от заповедта няма действие. С административната преписка е представяна Заповед № АД-550-05-101 от 21.07.2015 г., с която са определени таксите за обнародване в неофициалния раздел на ДВ и цените за абонамента за вестника, считано от 01.01.2016г. Действително тази заповед не съдържа изричен текст за отмяна на заповедта, предмет на жалбата, поставила начало на настоящото производство, но предвид посочения период на действие (съответната календарна година) и аналогичното съдържание, в частност и на оспорваната част, следва да се приеме, че процесната заповед е мълчаливо отменена, тъй като по същество е налице нов акт, уреждащ занапред спорните отношения. Налага се извода, че към датата на образуване на съдебното производство липсва посоченият в жалбата предмет на обжалване, включително досежно релевираното искане за обявяване нищожност на процесната разпоредба. Предмет на съдебното производство по чл. 185 и сл. АПК, като средство за защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен административен акт, може да е само действаща разпоредба към момента на разглеждане на спора, доколкото решението за отмяна на разпоредби на подзаконов нормативен акт има конститутивен ефект и действа занапред. Посоченият извод е в съгласие и с Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. на ОСС на ВАС, съгласно което при оспорване на административен акт, с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Само действащ към момента на подаване на жалбата подзаконов нормативен акт може да обоснове правен интерес от оспорването. Наличието на годен за съдебно оспорване акт, респективно разпоредба, е въпрос на допустимост на съдебното производство и за него съдът е длъжен да следи служебно. Към релевантния за допустимостта на производството момент оспорената разпоредба вече не представлява част от действащото право, поради което и подадената жалба срещу нея следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.159, т.4 АПК, тъй като съдът не би могъл да постанови отмяна на разпоредба от подзаконов нормативен акт, която е изгубила сила и не е действаща. Съдът е запознат със съдебната практика на други състави на Върховен административен съд, които при аналогично оспорване (жалби на същия жалбоподател срещу заповедите на председателя на Народно събрание за определяне на таксите за обнародване в Държавен вестник, неофициален раздел) са преценили, че жалбите са допустими, разгледани са по същество и са намерени за основателни. Мотивът, с който тези състави обосноват извода си за допустимост на жалбата, че жалбоподателят П.Т. З. многократно е заплащал такса от 20 лв. обнародване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ на призовки и съобщения на съдилищата, за образувани по негови жалби съдебни производства. Всеки съд извършва самостоятелна и независима преценка на допустимостта на всяка жалба, с която е сезиран и не е обвързан от преценката на друг съд по аналогичен и/или сходен казус. Заплащането на такса обнародване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, на съобщение за образувано по инициатива на настоящия жалбоподател друго дело, не може да обоснове извод за наличието на пряк и непосредствен интерес от оспорването на съответната част от процесната заповед, тъй като таксата за обнародване се явява съдебен разход. Заведени съдебни дела по инициатива на настоящия жалбоподател, са приключили към датата на образуване на настоящото дело и съответно с крайният им акт са решени всички въпроси, включително и тези, отнасящи се до сторените разходи за обнародване на съобщения в неофициалния раздел на Държавен вестник. Изискването за наличие на непосредствен правен интерес на оспорващия предполага обжалването да цели настъпване на благоприятни за него правни последици от отмяната на атакувания административен акт, доколкото последният по неблагоприятен начин продължава да засяга правната му сфера – да създава задължения или да ограничава неговите права, свободи или законни интереси. В случаите като процесния, правният интерес от търсената защита се обуславя от интереса да бъде премахнат оспорения акт от действащото право като акт, регулиращ съответния кръг обществени отношения, поради което и с прекратяването на действието на акта отпада и правния интерес от водене на дело. Потенциалната възможност от завеждане на бъдещ иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не може да обоснове непосредствен и пряк правен интерес от оспорването на отменена/прекратила действието си правна норма, тъй като към момента на депозиране на настоящата жалба е налице само хипотетичен, евентуален правен интерес, свързан с бъдещо несигурно събитие от завеждането на исково производство. Възможността за обезщетяване на вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт е създадена от законодателя с цел репарирането на вреди, причинени от такъв акт, но само в случай, че към момента на оспорването за жалбоподателя е бил налице правен интерес от съответната отмяна. Да се приеме обратното би било в противоречие с целта и духа на закона (чл.204 АПК и ЗОДОВ). Отношение към преценката на допустимостта на жалбата има и Решение от 24.11.2022г. на Съда на Европейския съюз по дело С- 289/2021, дало отговор на преюдициално запитване от Административен съд- София град. В мотивите на решението си СЕС не изключва възможността принципът на ефективност да допуска национална правна уредба, която предвижда юрисдикцията, сезирана с жалба срещу отменената с последваща норма разпоредба, да реши, че липсва основание за произнасяне, тъй като тази жалба е станала безпредметна /т.45 /. Според Съда, принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което, ако национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред като противоречаща на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред, да се приема, че е отпаднал предметът на оспорване, а оттам- че липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат интереса си от продължаване на производството и без това да е взето предвид /т.56/, в който смисъл е и постановеното решение. В настоящия случай жалбоподателят не е лишен от ефективна съдебна защита, тъй като му е предоставена възможност да обоснове интереса си от водене на производството, релевираните доводи в тази връзка са предмет на обсъждане в настоящия съдебен акт, но съдът ги намира за неоснователни. Тук следва да се посочи още, че правилата за допустимост на жалбите в европейското законодателство са строги и се основават на принципа на правната сигурност. Съществуването на правен интерес на жалбоподателя предполага жалбата или искът да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала (решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C-362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и цитираната съдебна практика, от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия, C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, EU:C:2008:230, т. 25 и от 4 юни 2015 г., Andechser Molkerei Scheitz/Комисия, C-682/13 P, непубликувано, EU:C:2015:356, т. 25). Липсва правен интерес, когато уважаването на жалбата не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя (вж. по аналогия решение от 9 юни 2011 г., Evropaiki Dynamiki/ЕЦБ, C-401/09 P, EU:C:2011:370, т. 49 и цитираната съдебна практика). Настоящият случай е именно такъв, П.Т. З. не би извлякъл никаква полза от развитие на производство за прогласяване нищожност или отмяна на акт, който не е действащо право към момента на депозиране на жалбата, поставила начало на настоящото производство. Предвид всичко посочено, жалбата от П. Т. З. срещу Заповед №АД-450-05-147/22.07.2014г. на председателя на Народно събрание на Република България в частта на т. 4, б. „а“, първи абзац следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т.4 АПК, а образуваното съдебно производство да се прекрати. В този смисъл е и Определение № 4516 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 2338/2024 г. Водим от изложеното и на основание чл. 196 вр. чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,