Определение № 5743 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4233/2026 г.

Производството е по чл. 200, ал. 2 във вр. с чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК 131071587, със седалище и адрес на управление: обл. София, [адрес], представлявано от неограничено отговорния съдружник „Лидл България“ ЕООД, с ЕИК: 130993772, със седалище и адрес на управление: обл. София, [адрес], чрез пълномощник юрисконсулт Е. Д. Грозданов срещу определение № 342 от 18.03.2026 г., постановено по адм. дело № 85/2026 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевира доводи за недопустимо допълване от страна на първоинстанционния съд липсата на мотиви и посочено правно основание за издаване на оспореното Решение № 7-2/27-28.11.2025 г., т.8, на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3акона за опазване на земеделските земи (З033) към Областна дирекция „Земеделие“, гр. Бургас при Министерство на земеделието и храните, с което е спряно административно производство по § 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ) за потвърждаване на решения за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, намираща се на територията на община Несебър до изпълнение изискването на чл. 17, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Противно на изводите на състава на първоинстанционния съд счита, че специалната норма на чл. 17, ал. 1 ЗУЧК не дерогира изцяло разпоредбите на ЗОЗЗ и Закона за устройство на територията (ЗУТ), в това число и § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ, според която действащият териториално устройствен план (ТУП) на Община Несебър запазва действието си като общ устройствен план (ОУП). По изложените съображения претендира за отмяната на обжалваното определение и връщане делото за разглеждане от друг състав на АССО, алтернативно, за отмяна на Решение № 7-2/27-28.11.2025 г., т.8, на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3акона за опазване на земеделските земи (З033) към Областна дирекция „Земеделие“, гр. Бургас при Министерство на земеделието и храните. Ответникът – Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3акона за опазване на земеделските земи (З033) към Областна дирекция „Земеделие“, гр. Бургас при Министерство на земеделието и храните, не представя становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-област е Решение № 7-2/27-28.11.2025 г., т. 8, на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3акона за опазване на земеделските земи (З033) към Областна дирекция „Земеделие“, гр. Бургас при Министерство на земеделието и храните (Комисията). С него на основание чл. 41а от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) е спряна процедурата по промяна на предназначението на следните земеделски земи: 1643 кв.м. земеделска земя от шеста категория, неполивна, представляваща ПИ № 51500.76.36, гр. Несебър, община Несебър, област Бургас; 1643 кв.м. земеделска земя от шеста категория, неполивна, представляваща ПИ № 51500.76.37, гр. Несебър, община Несебър, област Бургас; 1643 кв.м. земеделска земя от шеста категория, неполивна, представляваща ПИ №51500.76.38, гр. Несебър, община Несебър, област Бургас и 1643 кв.м. земеделска земя от шеста категория, неполивна, представляваща ПИ №51500.76.39, гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, всички обединени в поземлен имот с идентификатор 51500.76.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, за изграждане на обект: „Складово-търговска база” в землището на гр. Несебър. С обжалваното определение Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК 131071587. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оспореното решение на Комисията законосъобразно е спряна процедурата, тъй като в хода на производството по издаване на решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди е възникнал въпрос, свързан с изясняване на ограничения, предвидени в чл. 17, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) за наличие на влязъл в сила общ устройствен план, тъй като в случая се касае до промяна на предназначението на земеделска земя, която попада в обхвата на охранителната зона "Б" по смисъла на чл. 9, т. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗУЧК. Обжалваното определение е правилно. Настоящият касационен съдебен състав приема, че след като за процесните земеделски земи в ПИ № 51500.76.36, ПИ № 51500.76.37, ПИ №51500.76.38, ПИ №51500.76.39, всички обединени в поземлен имот с идентификатор 51500.76.42 по КККР на гр. Несебър, попадащи в охранителната зона „Б“ по смисъла на чл. 9, т. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗУЧК е установено, че няма влязъл в сила общ устройствен план (ОУП), то правилно, в хипотезата на чл. 41а ППЗОЗЗ, Комисията е спряла производството за промяна на предназначението на земеделската земя, респективно за потвърждаване на решения на основание § 30 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ). С разпоредбата на §30, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ) е предоставена правната възможност заинтересованите лица, чиито решения за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди са загубили правно действие на основание §27, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, да поискат потвърждаване на тези решения. За да се приложи §30, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ) е необходимо заинтересованото лице да поиска потвърждаване на решението за промяна на предназначението за същия имот и за същото инвестиционно намерение, определени с ПУП, послужил като основание за промяна на предназначението преди 2011 г. Документите, които следва да се представят към заявлението са описани в §30, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ). Тук е мястото да се посочи, че с оглед времето от постановяване на решението за промяна на предназначението до подаване на заявление за неговото потвърждаване следва да бъде съобразени и относимите специални закони, какъвто в настоящия случая е ЗУЧК. В случая не се спори, че земеделските земи попадат в охранителната зона „Б“ по смисъла на чл. 9, т. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗУЧК.Няма спор, че по отношение на тези имоти е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – ПР и ПУП – ПЗ. Съгласно чл. 12, т. 1 ЗУЧК в зона "Б" се разрешава осъществяване на дейности, свързани със създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот: а) плътност на застрояване (П застр.) - до 30 на сто; б) интензивност на застрояване (К инт.) - до 1,5; в) минимална озеленена площ (П озел.) - 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; г) характер на застрояването - средно, с височина до 15 м. В случая за имотите на частния жалбоподател е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – ПЗ с градоустройствени показатели: плътност на застрояване – до 60%, коефициент на интензивност – до 2,30, кота корниз – до 10 м, минимална озеленена площ – 40%. Така одобрените устройствени показатели по стария, но действащ Териториален устройствен план (ТУП), не съответстват на посочените изисквания в чл. 12, т. 1 ЗУЧК. Според чл. 17, ал. 1 ЗУЧК промяна на предназначението на земеделски земи, попадащи в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. В случая за имотите на частния жалбоподател има одобрен ПУП – ПР и ПУП – ПЗ, но не и влязъл в сила ОУП, като такъв е на предварителен етап, след преминала процедура по екологична оценка от МОСВ. Няма спор, че за община Несебър има одобрен със заповед № 104/19.12.1997 г. и влязъл в сила териториален устройствен план (ТУП), съгласно който за процесните поземлени имоти, обединени в ПИ 51500.76.42 е отредена устройствена зона „Ок“. При това положение, с оглед изискването на чл. 17, ал. 1 ЗУЧК правилно е спряна процедурата на основание чл. 41а ППЗОЗЗ, според която Комисията с решение спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани с изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че действащият ТУП е еквивалентен на изисквания в чл. 17, ал. 1 ЗУЧК влязъл в сила общ устройствен план, както и че одобреният ПУП – ПЗ на имота съответства на проекта за ОУП. Доводите в тази насока са неоснователни, защото изискването на чл. 17, ал. 1 ЗУЧК за промяна на предназначението на земеделски земи попадащи в зона "Б" е това да е предвидено с влязъл в сила ОУП. Законовото изискване е за ОУП, не и за други планове, включително за действащ на основание §6, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ териториален устройствен план или на проект за общ устройствен план. С оглед на тези доводи и като напълно възприема мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, приложими на основание чл. 236 от АПК, настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да се остави сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,