Определение № 745 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по молба, подадена от на Н. С. К. от гр.Берковица, [улица] – жалбоподател в производството по адм.д. № 293/2025г. по описа на Административен съд Монтана. С молбата е направено искане за допълване на Определение № 11460 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10652 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. в частта за разноските. Твърди се, че пред касационната инстанция са били представени доказателства за сторени разноски, които не са били присъдени от страна на съдебния състав. Иска се присъждането им в доказания пред съда размер. Насрещната по молбата за допълване страна – кмета на Община Берковица, не изразява становище в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав преценява молбата за допълване на Определение № 11460 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10652 по описа на Върховния административен съд за 2025 г., в частта за разноските като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С определението, чието допълване се иска, съдебният състав е разгледал частна жалба на Н. С. К. от гр. Берковица против Разпореждане №956 от 09.10.2025г. на АС-Монтана, постановено по адм.д. №293/2025г. по описа на същия съд, с което е била оставена без разглеждане молбата й против действия и бездействия на кмета на Община Берковица с посочено правно основание чл.250 АПК. Настоящият състав на ВАС е разгледал по същество така подадената частна жалба, като е отменил оспореното Разпореждане в една част и е оставил в сила същото в останалата му част. Със същото определение Съдът не пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, напротив в мотивната част на определението изрично е посочил, че поради липса на претенция за присъждането им, обективирана в частната жалба, такива не следва да бъдат присъждани. След постановяване на цитираното определение е постъпило искането за допълването му в частта за разноските с аргумент, че по делото са били представени доказателства за извършването им. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. При частично уважената частна жалба жалбоподателят принципно разполага с правото в негова полза да бъдат присъдени част от сторените разноски. За да бъде сторено това обаче, освен представените доказателства, страната е следвало изрично и своевременно да поиска присъждането им, което не е било сторено. По тази причина искането за допълване на съдебното решение се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал. 1, във вр. с ал. 3 от с. р., Върховният административен съд, състав на трето отделение,